България в спора за „Южен поток“*

Как кризата в Украйна катализира друг парлив проблем между ЕС и Русия – енергийната сигурност

Докато Украйна се бори с безредиците в източните си региони, една доста по-съществена битка се води под земята и се решава от количествата природен газ и милиардите, които всяка година текът по тръбопроводите от Русия към Европа.
Руският енергиен гигант „Газпром” в момента задоволява повече от 30 на сто от газовите нужди на ЕС, повече от половината, от които минават  през Украйна.
„Южен поток” трябва да осигури алтернативен и по-сигурен маршрут от украинския. Газопроводът ще транспортира около 63 милиарда кубически метра газ годишно през Черно море, България, Сърбия, Унгария и Словения към Италия .

Тръбопроводът с дължина 2380 км, финансиран от „Газпром” и предложен  още през 2007 г., се очаква да струва около 17 милиарда евро.
Проблемът е, че ЕС не е съгласен една и съща компания да експлоатира и да притежава газопровода.
Законодателите на ЕС се  обединиха около  правилата, известни като „необвързаност със собствеността ” – част от енергийния пакет, регулиращ пазара на газ и електроенергия на  съюза.
Русия твърди, че държавният „Газпром”, който често е собственик както на тръбите, така и на протичащия по тях газ, в много източноевропейски страни е единствената компания с право за износ на газ.
Скандалът се разрасна драматично, след като  българският парламент се опита да  подкрепи „Газпром” чрез промени в Закона за енергетиката с цел да изключи  газопровода  по дъното на Черно море от правилата на ЕС .

България е главна сцена на „бойните“ действия , тъй като доставката на тръбите трябва да започне този месец , а строителните работи  стартират от България през Сърбия в рамките на  следващия месец . Тръбите за подводната част ще започнат да се полагат през есента.
Европейската комисия предупреди България , че газопроводът трябва да се съобрази със законодателството на ЕС. В противен случай на София ще бъдат наложени „правни санкции”.
Никол Боксталер, говорителка комисаря Йотингер, заяви: „Ние сме загрижени за съвместимостта на измененията в българския Закон за енергетиката със законодателството на ЕС.”
И Русия, и България си дават сметка колко важно е тръбопроводът да бъде освободен от правилата на ЕС за конкуренцията.

Будапеща и Сърбия, която кандидатства за членство в ЕС, също настояват за изграждане на тръбопровода .
Последното развитие на събитията беше през миналия месец , когато българският парламент промени нормативна уредба за българската секция на Южен поток и го преквалифицира като „газопреносна мрежа за взаимно свързване “, а не „тръбопровод“ , чиято цел е да освободи проекта от задължителните регламенти на „Третия енергиен пакет“ на ЕС.
Идеята е, че новата правна дефиниция на „Южен поток” като „интерконекторна подстанция” – или разширение на съществуваща мрежа – ще позволи на „Газпром” да не отваря българската част от газопровода за трети страни, съгласно новото енергийно законодателство на ЕС.
София твърди, че правилата на ЕС не следва да се прилагат за малкия участък от „Южен поток” в българските териториални води, който ще бъде тръбопровод, според българското законодателство.

Предложението за промяната на енергийното законодателство на България гласи: „Целта на изменението е да се запълни юридическата празнина, която не е била  регламентирана досега.”
Източник от постоянното представителство на България в ЕС заяви, че новите разпоредби „просто са уредили една правна неяснота”, свързана с подводната секция на „Южен поток”. Той добави: „Това не е в разрез с Третия енергиен пакет, който се отнася за сухоземните тръбопроводи в рамките на териториалните граници на ЕС.”

Българският енергиен министър Драгомир Стойнев наскоро се срещна с еврокомисаря по енергетиката  Гюнтер Йотингер, за да обсъдят въпроса за „Южен ...

Свързани новини: