Всяка газова сонда за шистов газ, трови водата ни

 През април 2011 г. Департаментът по енергетика на САЩ съобщава, че в Полша има залежи от 5,3 милиарда кубични метра шистов газ – толкова много, че източноевропейската страна може да разчита на тях цели 300 години. При перспективата този нов природен ресурс да намали енергийната зависимост от Русия – ненавистната славянска сродница на Полша – страната е обхваната от въглеводородна треска. Дори когато на следващата година Полският геоложки институт и Американското геоложко дружество намаляват прогнозираните количества с цели 90 %, вярата в шистовия газ остава непоколебима.

Шистовият газ, според официалната версия, трябва да донесе чужди инвестиции за милиарди долари, да създаде хиляди работни места и може би някой ден да направи Полша „втора Норвегия“. Бързо и без много-много да се допитва до общественото мнение, държавата дава 111 концесии за проучване на трийсет международни и местни газови компании върху 90 000 квадратни километра или около една трета от цялата територия на Полша.

В една от концесиите се намира и фермата на Едуард Савицки.

Шистовият газ отприщи може би най-голямата треска за фосилно гориво от началото на двайсет и първи век. Някои го наричат път към енергийната независимост и възраждането на индустрията и твърдят, че бил по-чист от въглищата. Никоя друга тема в енергетиката не е печелила толкова медийно внимание през последните години. Компании, политици и икономисти го прославят като решение на топящите се залежи от фосилни горива. Изследванията показват, че може би наличните количества ще ни стигнат стотици години. И преди всичко шистовият газ изобилства в различни страни – от Съедините щати и Китай до Индонезия и Източна Европа. Но глобалната треска за шистов газ ражда и глобална опозиция от организации и отделни хора, тъй като всеки етап от добива носи множество екологични проблеми.

За разлика от обикновения природен газ, който се събира в големи и сравнително леснодостъпни залежи под земята, извличането на газ от шистите – скали с много ниска пропускваемост – изисква агресивна техника, наречена „масивно и многостепенно хидравлично разпукване“ или най-често просто „фракинг“. След приключване на сондажа фракинг течността (специална смес от тонове вода, ситен пясък и химикали) се инжектира в кладенци под огромно налягане, за да разпука шистите и да освободи скрития в тях метан.

Около четвърт от огромното количество вода във фракинг течността се връща на повърхността под формата на „обратна вълна“ от отпадъчни води. Освен първоначалните химикали тя вече съдържа висока концентрация на соли и тежки метали, а понякога и слаба радиоактивност. Тъй като този страничен продукт се обработва трудно, той често бива изпомпван в пластмасови отпадъчни ями или инжектиран в дълбоки депа под земята, макар напоследък понякога да се рециклира.

Освен това сондирането за шистов газ изисква кладенците да бъдат нагъсто –гроздове от сондажни площадки, пръснати из огромни географски пространства. После трябва да се изградят нови пътища към всяка площадка, басейни за съхранение на водите за фракинг, компресорни станции, които изгарят огромни количества дизелово гориво и хиляди километри нови газопроводи през поля и гори. Нужни са и камиони-цистерни, разбира се, до хиляда курса на кладенец.

В една от концесиите се намира се намира фермата на Едуард Савицки.

Въпреки че изрично отказал да разреши сеизмични проучвания на своя територия, получил официален документ, където на мястото на подписа му някой бил написал „устно съгласие“, за да може операцията да започне.

Савицки побеснял. Заедно с няколко земевладелци и селяни от околността организирал опозиционно движение. Повикал художници да изрисуват фреските по плевнята му. Проведени били няколко митинга – повечето само с шепа хора, други доста многобройни. През март 2012 г. около 200 местни жители се събрали на протест в близкото селце Клукова Хута, където се сондирал кладенец.

Но после, след импровизираната блокада на пристигналите в областта сеизмични камиони Савицки започнал да получава анонимни заплахи по мобилния си телефон. Обвинявали го, че сътрудничи на руснаците, наричали го национален предател. „Върви да спасяваш орките и фламингото“, пишело в едно съобщение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: