Мразовитият полъх на Студената война може да загрее европейските избиратели

Мишел Мартин
Ройтерс

Лидерите на ЕС от основните партии може и да осъждат Владимир Путин публично, но могат дискретно да му благодарят за едно - разговорите за Трета световна война заради Украйна може да научи избирателите да спрат да са придирчиви и да заобичат Европейския съюз.

Евроскептичните радикали, които канализират гнева от бюджетните икономии, брюкселската бюрокрация и мъките на еврото пак ще се представят добре на тазмесечните избори за Европейски парламент, но танковете и крилатите ракети, които преминават в шествие по Червения площад докато армии се изправят една срещу друга по източните граници на блока може да съсредоточат съзнанието на избирателите върху ролята на ЕС в защитата на правата им и опазването на мира в продължение на шест десетилетия.

Кризата заради Украйна с полъх на Студена война даде предостатъчно възможности на критиците на Брюксел да осмеят липсата на военен натиск и дипломатическа сплотеност на ЕС. Основните партии обаче се надяват, че Путиновото напомняне какви са рисковете от войната и авторитарния режим може в последния момент да донесе засилване на избирателната активност в гласуването за Европейски парламент.

“Моето впечатление е, че ще видим съществен спад на острите изказвания срещу ЕС. Много хора изглежда сериозно се замислят заради тревожната ситуация в Украйна”, каза Дейвид Макалистър, който е водещият кандидат за европейските избори в Германия в листата на Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел.

Кандидати и шефове на предизборни щабове казват, че Украйна е след темите в изборите, които ще се произведат на 25 май в повечето от 28-те страни членки.

Традиционните партии, които насърчават европейската интеграция се надяват, че кризата ще накара над 400-те милиона избиратели да изберат познатото вместо радикалната промяна, обаче разнообразна група антибрюкселски аутсайдери като френския Национален фронт, британската ЮКИП или холандската Партия на свободата използват хаоса на изток, за да обвинят ЕС, че подхранва конфликта.

Оливер Криг, ръководител на германския институт за социологически проучвания Те Ен Ес Емнид каза, че все още не е ясно кой от лагерите ще спечели от кризата, но подозира, че тя ще отслаби подкрепата за формации като германската партия Алтернатива за Германия (АзГ), която се обявява против еврото. Това е отчасти така, защото ЕС сега е възприеман като стабилизиращ фактор, а темите, подкрепяни от АзГ и други подобни партии из Европа - отказ от еврото или по-строг имиграционен контрол - са изчезнали от съзнанията на гласоподавателите, каза той.

В АзГ назрява спор заради Украйна - федералните й лидери казват, че границите “не са непоклатими”, но миналата седмица баварски представители на партията заявиха, че АзГ трябва да осъди анексирането на Крим от Русия като нарушение на международното право и да призове за “край на агресивната политика на Русия към съседите й”.

Украйна бе една от основните теми на телевизионен диспут между четиримата основни кандидати за председател на Европейската комисия. Десноцентристкият кандидат Жан-Клод Юнкер заяви, че идеята, че Европа е “проект на мира” отново е меродавна.

“Години наред съм подчертавал, че Европа, Европейският съюз е предимно проект на мира и все ми казваха, че това са стари приказки. Сега откриваме, в близост до ЕС, че проблемите на войната и мира не са решени”, каза той.

Отделни признаци сочат, че кризата може би помага на основни партии като ХДС, според която количеството критични към ЕС писма, които получава е спаднало. Тя може би се възползва и от важната роля на лидера си Ангела Меркел в дипломатическите усилия да се преговаря с руския президент Владимир Путин по въпроса за Украйна.

Лидерът на скандинавска левоцентристка партия заяви, че вътрешните й проучвания сочат, че в момент на геополитическа несигурност има смисъл да се наблегне на ценностите, които Европа защитава, включително мира и сигурността, за чието ...

Свързани новини: