Сепаратистите в Донецк и Луганск готови за присъединяване към Русия

Боевете в Източна Украйна продължиха и след референдумите в Донецк и Луганск, след които, очаквано, сепаратистите обявиха, че голямо мнозинство – около 90% от участвалите – са гласували за това двете области да обявят независимост. Вече се говори дори за възможността, следващата седмица да се проведе нов референдум – за присъединяване към Русия. Западът и Киев обявиха, че не смятат за законни допитванията, а руският президент Владимир Путин каза, че ще излезе с позиция на по-късен етап.   "Фарсът, който терористите наричат референдум, няма да има никакви юридически последствия освен наказателната отговорност за неговите организатори", заяви и.д. украинският президент Олександър Турчинов.   На този фон продължават дипломатическите усилия за изход от кризата, като говорител на германското правителство съобщи, че "кръглата маса" между украински политици и граждански организации ще се събере във вторник.   Кремъл призна референдума, но не пое никакъв ангажимент   Oт пресслужбата на Кремъл коментираха, че Москва отбелязва високата активност на референдумите в Донецка и Луганска област от Източна Украйна "въпреки опитите вотът да бъде осуетен" и зачита волеизявлението на местното население.   Кремъл изразява надежда, че "практическото осъществяване на резултатите от референдумите ще протече цивилизовано, без някакви рецидиви на насилие, чрез диалог между представители на Киев, Донецк и Луганск". Русия ще приветства "всякакви посреднически усилия" с цел установяване на такъв диалог, "включително по линия на ОССЕ", се казва в прессъобщението.   Външният министър Сергей Лавров заяви от своя страна, че няма смисъл от преговори без в тях да бъдат включени опоненти на режима в Киев.   Според него тази позиция споделят и държавният секретар на САЩ, и председателят на ОССЕ.   "Не съм убеден, че това ще може да се уреди в най-скоро време, но смятам за необходимо да бъде свикан национален диалог въз основа на предложенията на председателя на ОССЕ", каза външният министър на Русия.   Германски дипломат ще посредничи в Украйна   ОССЕ определи за посредник в кризата опитния германски дипломат Волфганг Ишингер, който ще се да опита да стартира диалог между различните страни в кризата в Украйна.   Той има продължителна кариера на посланик на Германия в САЩ и Великобритания, участвал е в преговорите за Босна в Дейтън и за разширяването на НАТО в Източна Европа. Председател е на Мюнхенската конференция за сигурността, която събира всяка година военни и политически лидери от целия свят. Председателят на организацията Дидие Буркхалтер представи на европейските външни министри в Брюксел "пътната карта", инициирана миналата седмица от ОССЕ в опит да се намери мирно политическо решение на кризата в Украйна.   "Намираме се в ключов момент от кризата. Има спешна нужда да се премине от логика на ескалацията към логика на сътрудничеството и това да стане веднага", предупреди председателят на ОССЕ, който е и президент на Швейцария.   Във вторник трябва да се проведе "кръглата маса" между украински политици и граждански организации.   "Нуждаем се от национален диалог в Украйна с участието на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за обсъждане на жизненоважни теми като децентрализацията, конституционни въпроси, конституционни реформи", заяви говорителят на германското правителство Щефен Зайберт.   Очаква се във вторник германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер да посети Украйна, за да подкрепи усилията за диалог.   Проектът за пътна карта, изготвена от швейцарското председателство на ОССЕ, гласи, че Украйна има право да използва силите си за сигурност "по пропорционален начин", за да предотврати насилие. В текста се казва, че и двете страни трябва да се въздържат "от насилие, сплашване или провокационни действия".   По думите на самия Дидие Буркхалтер планът на ОССЕ може да се обобщи в четири точки: прекратяване на огъня, деескалация на напрежението, водене на диалог и произвеждане на избори.   Боевете продължават   В понеделник украинската армия продължи офанзивата срещу проруските сепаратисти в Славянск и подложи на минометен обстрел града. Атаката е насочена срещу контролно-пропускателните пунктове, но има информация за попаднали снаряди в жилищни сгради.   Засега няма сведения за жертви.   Франс прес съобщи, че през последните седмици в Източна Украйна са зачестили и убийствата, отвличанията и побоите над противници на проруските сепаратисти, контролиращи редица градове в региона.   Милицията е регистрирала убийствата, но за момента е невъзможно да установи извършителите.   "Проруските опълченци прочистват региона от украински патриоти", заявява активистка на организацията "Просвита". Според нея сдружението цели "да възроди всичко украинско, унищожено от руската окупация - езика, историята, културата".   90% за независимост, сепаратистите готови за Кримския сценарий   Организаторите на референдум в Донецк обявиха, че вече са преброени 100 процента от бюлетините.   "За" гласуваха 89.7 процента, "против" – 10.19 процента, а 0.74 процента от бюлетините са невалидни. Сега чакаме пристигането на протоколите с "мокри печати", след което ще сравним протоколите с данните, постъпили в Централната избирателна комисия", заяви шефът на ЦИК на самопровъзгласилата се Донецка народна република Роман Лягин.   На въпрос дали ще има втори референдум, този път за присъединяване към Русия, "народният кмет" на Славянск Вячеслав Пономарьов отвърна: "За три дни можем да организираме всякакъв референдум".   Той обяви, че в Славянск избирателната активност на референдума е била от порядъка на 80 процента, предаде Франс прес.   В Луганска област 96.2 процента от гласувалите са се обявили за самоуправление, съобщи говорителят на пресслужбата на Луганска област Василий Никитин.   Против самоуправлението са се обявили едва 3.2 процента от гласувалите, а само 0.74 процента от бюлетините са се оказали невалидни.   След обявяването на финалните резултати от референдума говорителят на Луганска област заяви, че тя ще поиска от ООН да признае независимостта й, предаде Ройтерс.   Областта също така няма да участва в президентските избори в Украйна, насрочени за 25 май, допълва агенцията.   Проруските сепаратисти, които организираха допитванията, казаха, че окончателният статут на двете области ще бъде обсъждан по-късно и че не изключват възможността за отцепване от Украйна или анексиране от Русия.   Манипулации и хаос Западната преса публикува много репортажи за начина, по който преминаха вчерашните референдуми. Общото впечатление в публикациите е, че допитването е преминало хаотично и е създавало възможност за манипулации. Някои от изданията се опитват да прогнозират как ще се развие ситуацията.   "Сепаратисткият вот в Украйна се състоя в обстановка на хаос", е водещото заглавие на американския вестник "Ню Йорк таймс". В подробен репортаж за референдума изданието обобщава, че атмосферата е била едновременно празнична и заплашителна.   Германският "Зюддойче цайтунг" посочва в заглавие: "Така нареченият референдум в Украйна: ненадминат абсурд".   "Бюлетини, размножени на ксерокс, всеки може да гласува където и колкото пъти поиска, а това, за което се гласува, нарочно е неясно: дори в Русия изборите не се фалшифицират така откровено, както в Източна Украйна", пише изданието, цитирано от БТА.   Според вестника реториката на Москва през последните седмици не сигнализира, че може да се очаква непосредствено анексиране. "Зюддойче цайтунг" смята, че по-скоро предстои засилване на хаоса в Украйна, докато намалее желанието на Запада да харчи пари и енергия за тази държава.   Друг авторитетен германски вестник, "Велт", коментира, че мощта на "Новата Русия" представлява опасност за Европа.   "Сепаратистите в Източна Украйна възприемат референдума си като победа на Съветския съюз. Това може да е смешно. Но опасността Европа да бъде разцепена от това движение е реална", предупреждава "Велт".   "В резултат на тези референдуми Европа ще се окаже в директна близост с една "Нова Русия", в която демократично и либерално мислещите хора нямат място", прогнозира германското издание.   Британският вестник "Телеграф" публикува анализ на Дениъл Хенън, според когото поведението на Европейския съюз в Украйна е било катастрофално.   "Западът като цяло и по-специално ЕС избраха да се намесят директно във вътрешната политика на Украйна, като подкрепят опонентите на опърничавия, но все пак свободно избран президент Янукович. На тях, изглежда, не им хрумна, че по този начин канят и други да се намесят. Украйна винаги е значила повече за Москва, отколкото за Брюксел, и все пак европейските дипломати го пренебрегнаха. След като те подкрепиха недемократичната смяна на режима в Киев, Путин направи същото в Крим", аргументира се Хенън.   Френският вестник "Монд" съобщава, че въпреки кризата в Украйна, Франция ще достави два бойни кораба "Мистрал" на Русия в изпълнение на договор за 1.2 милиарда евро от 2011 г. Този договор изглежда няма да бъде обхванат от евентуални санкции на ЕС срещу Русия и единият кораб ще бъде доставен тази есен, а втория - през 2015 г., коментира изданието.   "Монд" припомня, че преди няколко дни заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд изрично призова Париж да не продава бойни кораби на Русия, с което предизвика Елисейския дворец да уточни, че корабите са платени и отказът от доставка ще означава санкции за Франция.

Прочети цялата новина

Свързани новини: