Повече права за полицаите в новия Закон за МВР

 За първи път от 1989 г. полицаите ще имат солидна социална закрила, регламентирана в новия Закон за МВР, който депутатите така и не успяха да приемат миналия петък и го оставиха за след изборите.

Месец след встъпването си в длъжност вицепремиерът Цветлин Йовчев обяви, че до средата на август ще бъде изготвен изцяло нов закон за вътрешното министерство. И си постави за основна цел в него разграничаване на политическите и професионалните правомощия.
„Трябва да дефинираме функциите и дейностите в МВР. В момента действащият закон създава редица проблеми“, каза тогава Йовчев.

Едни от тези проблеми вече се решават. Депутатите приеха въвеждане на таван върху извънредния труд на униформените. Полицаите ще могат да работят до 70 часа допълнително на тримесечие и не повече от 280 часа годишно. За първи път се предвижда и заплащане на нощния труд на униформените. Очаква се също да бъдат вдигнати коефициентите за изчисляване на полицейските заплати, което може да доведе до 2-3% скок на месечните им възнаграждения.

Премахва се и ранното пенсиониране

в МВР, което бе използвано за политическа разправа, само след 27 години общ трудов стаж.
Проектозаконът е приет радушно от полицейските синдикати.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че с тези промени властта „си купува“ 50 000 служители на МВР за изборите. На подобно мнение е и друг критик на законопроекта - юристът Минчо Спасов, бивш шеф на Комисията по вътрешна сигурност в парламента. Според него това е вид популизъм. „Заплащането не е въпрос на закона. Не може да решаваш бюджетен проблем с устройствен закон, какъвто е Законът за МВР. Въпросът за размера на възнагражденията, за нощния труд, тяхната периодичност и основателност, се решава в подзаконови нормативни актове“, коментира Спасов .

Според един от вносителите - депутата от БСП Атанас Мерджанов, който ръководи и вътрешната комисия в НС, обаче за първи път в закона намират решения дългогодишни синдикални искания на полицаите.
Досега им се плащаше до 50 часа извънреден труд на тримесечие, независимо че на практика те работеха много повече. Другите големи

„ябълки на раздора“

се оказаха премахването на конкурсното начало при израстване в системата, както и разширяването на правомощията на главния секретар на МВР и отнемането на правото на президента да го назначава. Депутатите вече приеха, че главният секретар на МВР, ще се назначава с мандат от 5 години.
Вносителите на проекта са категорични, че конкурсното начало не е отпаднало - то остава при постъпване на работа в МВР, а отпада при растежа в кариерата.

„Истината е, че досега в почти 90% от случаите временно назначените печелеха конкурсите. Това беше по-скоро имитация, отколкото истинска оценка и признание за професионалните качества на съответния служител“, твърди Мерджанов.
Депутати от вътрешната комисия в парламента допълват, че и към момента указът, който подписва президентът за назначаване на главния секретар, не е обвързвал държавния глава с носене на отговорност.

„Аз не съм чул досега президентът да е изразил някакво становище. Вероятно той ще се опита да изкаже такова, след като бъде приет законът, чрез налагане на вето“, обясни Мерджанов .

По отношение даването на повече правомощия на главния секретар Цветлин Йовчев още при внасянето на закона обяви, че по този начин министърът няма да има възможност да се намесва пряко в оперативната дейност, да влияе върху решенията, разследванията и резултатите от тях, включително и върху решенията дали да се използват СРС. „Министърът на вътрешните работи ще се занимава със създаването на политики и с тяхното реализиране“, каза още Йовчев.

Сегашният главен секретар Светлозар Лазаров на шега обясни, че е нещастен, защото с новите промени той лесно може да бъде освободен с подпис на премиера, а не както досега с указ на президента. 

Министърът няма да се меси в разследванията Според новия закон ясно са разграничени функциите на политическото и на професионалното ръководство на МВР. Главният секретар се назначава от премиера с мандат от 5 години. Но трябва да има стаж не по-малко от 7 г. работа в службите за сигурност, от които една трета да е бил на ръководна длъжност. Вътрешният министър вече няма да може да се меси в разследванията. Според новия закон главният секретар ще ръководи пряко планирането, организирането и контрола на основните дейности. Министерството ще има четири главни дирекции. Това са „Гранична полиция“ и „Противопожарна охрана и защита на населението“, а сегашната „Национална полиция“ ще бъде разделена на две - „Криминална полиция“ и „Охранителна полиция“. Отпадна идеята на синдикатите полицаите да могат да работят допълнително извън МВР. Възраждат агентурата Законът въвежда за първи път фигурата на извънщатния сътрудник, който ще помага в борбата с престъпността. Т.нар. доброволци няма да имат полицейски правомощия и ще се легитимират с карти. Очаква се да се възроди и агентурата с регламентирането на нещатните сътрудници на МВР. Това са тайни агенти предимно от ъндърграунда, които ще дават информация на службите. Тяхната работа ще бъде регламентирана с инструкция на министъра, като данните за самоличността им ще бъде разкривана пред прокуратурата и съда само след тяхно изрично съгласие. Въвежда се електронно разпределение на досъдебните производства.

---

Галентин Грозев, лидер на Алианс „Сигурност“:
Досега конкурсите се правеха за определени хора

Законът значително подобрява социалното и професионалното положение на колегите и ние го подкрепяме. Той е голяма крачка напред. Перфектен нормативен акт няма, но с оглед на общия интерес, тежката финансова и социална криза, проблемите, които стояха години наред и никой не предприе нищо, напълно го подкрепяме.

Благодарни сме на ръководството на МВР, че подкрепи нашите предложения.
Спори се за конкурсите. Лично аз не знам и досега да е имало конкурс, без предварително да се знае кой ще го спечели. Държавата не може да осигури безпристрастен конкурс. По принцип е хубаво да ги има, но ако са честни и обективни.
Сега ще се върне старият начин с атестации и оценки от шефа. Така че няма особена разлика. Кой ще дава заповедите и разпорежданията, главният секретар или министърът - нас не ни засяга.

Това се решава на управленско ниво. Винаги е имало политическа и професионална конюнктура. Главният секретар много рядко се намесва в непосредствената служебна дейност. Така че, общо взето, нямаме мнение по този въпрос. На нас основните контакти са ни с преките началници и много рядко с главния секретар. В закона се иска полицейските синдикати да имат 5% представителност. Но синдикатите не бива да се делят на важни и маловажни. Това е противоконституционно. Важно е да има експертност, а не членски състав. 

Ген. Валери Григоров, бивш шеф на Гранична полиция: Смешно е главният секретар да бъде със 7 години трудов стаж Ваня ГЕОРГИЕВА - Г-н Григоров, в парламента се „кове“ нов Закон за МВР. Какво мислите, по-добър ли е от сегашния? - На един български генерал, който е извървял пътя от долу до горе, не му е безразлично какво става в МВР. Това е и в основата аз да наблюдавам какво се случва в структурата. Бих искал да тръгнем от онзи период, който според мен е преломен за МВР. Това е 2006 година. Знаете, на 1 май тогава влезе в сила сега действащият закон и оттогава системата е в една ситуация на стрес и неустойчивост. Веднага започнаха и поправки на нормативната уредба, което показва липса на концепция какво искаме да направим. Нещата продължават и в момента. Няма анализ и оценка за това какво трябва да постигнем чрез един нов закон. Проектозаконът за МВР не показва по-ясни параметри за управлението и функциите на службите. Погледнато чисто правно, дори съдържа противоречия, тъй като още в първите текстове на закона се прехвърлят правомощия на министъра, който с инструкции да регулира определени полицейски дейности. - Точно затова са коментарите, че на министъра му се дава много власт. - По-скоро министърът е превърнат в една фигура, на която са му разписани бланкетни правомощия, но без общо управление. Законът отваря вратички нормативни актове с много по-нисък ранг, като наредби и инструкции, да регулират основни правомощия и задължения на полицейските органи. Това е направено с една-единствена цел. Те самите не са убедени какво правят. Затова си дават възможност впоследствие да променят тези инструкции и наредби ежедневно и да ги нагаждат според това, което им е удобно. - Виждате ли проблем в това, че не президентът, а Министерският съвет вече ще назначава главния секретар? - Един от сериозните проблеми в държавното управление е, че на институционално ниво не се комуникира добре. Пак ще посоча 2006 година, когато действаше онзи доста по-добър за мен закон, според който директорите на националните служби и главният секретар се назначаваха от президента по предложение на Министерския съвет. Това е пример за добро говорене между институциите, за добра европейска политика. По отношение на въведената 5-годишна мандатност аз имам още по-широк поглед върху това. Смятам, че МВР в тоя постоянен стрес и нестабилност се нуждае от мандатност, и то от ниво началник на районно полицейско управление в СДВР нагоре по длъжностите. Това ще отнеме възможността при всяка смяна на правителството да се разбърква цялата система. Ние сме свидетели на това - идва нова власт, премахва от 200 до 500 ръководни служители и поставя други. - Защо му е на ръководството на МВР да маха конкурсите за кариерно израстване? - По този начин може да си назначават когото поискат. Смешно-ироничното е, че дори главен секретар може да бъде всеки служител със 7 г. трудов стаж, от които една трета да е на ръководна длъжност - тоест 2 години и половина. Сега това, което се прави, е подигравка със службите за сигурност в България. Защо, като искат да правят подбор и кадрова политика, в закона не поставиха едно изискване за директор на главна дирекция да има поне 10 години в службите за сигурност. За определени длъжности би следвало да има ясни критерии, това ще стабилизира системата. Важното е политиците да го разберат. Защото след изборите те идват и зачеркват всичко, което е било до вчера. Това обаче по никакъв начин не може да ни даде добро ново начало.

---

Предишните два са поправяни 47 пъти

Още след изборите и сформирането на новото правителство на Пламен Орешарски депутати от БСП и ДПС обещаха изцяло нов закон, но в крайна сметка ръководството на МВР успя да изготви проекта в средата на лятото, който няколко месеца бе предоставен за публично обсъждане, както и консултиран със синдикатите. Проектът влезе в парламента на 11 ноември 2013 г. и бе приет едва на 27 февруари 2014-а на първо четене. След почти двумесечно „втасване“ чак на 7 май той бе внесен за второ четене и почти гласуван.

Това е третият изцяло нов закон за вътрешното министерство, който се прави от зората на демокрацията у нас. Първият модерен е по времето на кабинета „Костов“, когато Богомил Бонев бе вътрешен министър. С него Бонев прекрои милиционерската дреха по съветски образец на МВР в съвременна европейска полицейска одежда. Законът „Бонев“ бе прекрояван 13 пъти.
През 2005 г. тройната коалиция изработи изцяло нов проект, който влезе в сила на 1 май 2006 г. С него реално МВР се девоенизира по испански проект. Този закон бе прекрояван, включително и през 2013 г., общо 34 пъти. Това бе и един от мотивите на сега управляващите да изработят изцяло нов проект. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: