Юнаците в Букурещ и отчаянието на Вашингтон

Зиаре.ро

Американското странстване в Букурещ - като се започне от помощник-държавния секретар Виктория Нюланд, след това на нейния заместник, после на заместник-директора на ЦРУ, и следващата седмица на американския вицепрезидент Джо Байдън, придружен от шефа на Пентагона - не мисля, че е само силен сигнал за заздравяване на стратегическото партньорство между Румъния и САЩ.

Съществува вероятно и този компонент, но и един показател, който ми изглежда прозрачен, за отчаяние. Когато тази част от света седи върху буре с барут, високопоставените представители на Румъния се държат най-малкото инфантилно, влизайки непозволено в играта на провокации, която Русия играе толкова добре и която толкова й подхожда.

Затварянето на въздушното пространство на Румъния за самолета, в който се намираше руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, беше сериозно решение. Не мога да кажа неоправдано, но със сигурност решение, което трябваше да бъде обяснено с максимална сериозност. Но не беше. Президентът Траян Бъсеску дори ни казва, че не е ясно дали това влиза в границите на забраните, наложени от САЩ и ЕС на редица руски представители, на които им е забранено да пътуват в ЕС.

Освен това, никой не обясни защо Рогозин беше допуснат в румънското въздушно пространство на влизане, а беше блокиран на излизане.

Също така ми изглежда недопустимо подобно решение, толкова сериозно, да бъде взето без консултация с президента Траян Бъсеску, който е шеф на Върховния съвет за национална отбрана. Беше ли Траян Бъсеску заминал в чужбина, както ни казва г-н Понта? Не е бил на луната. Цялата преса го откри, как не е могъл го намери премиерът, ако е искал?

Агресивният отговор на Дмитрий Рогозин, включващ явна заплаха по адрес на Румъния - “Румъния по искане на САЩ затвори въздушното си пространство за моя полет. Украйна отново не ми разрешава. Следващия път ще летя с ТУ-160″ - беше донякъде предвидим. Москва отлично умее да спекулира с всеки ход, за да засили напрежението, да образува спирала.

Какво трябваше да се направи спрямо това? Или игнориране, защото, както казва дори Траян Бъсеску, това не е официална позиция на Москва, а публикация в социална мрежа. Или отговор, като се има предвид качеството на Рогозин на официален представител и тежестта на формулировката, но с твърд и сдържан тон, много добре премерен. Но ние сме в кампания и нашите висши ръководители сега са предизборни юнаци.

Виктор Понта, който явно още се е чувствал като в Ф-16, почувства нуждата да се покаже герой, вероятно и за да отблъсне обвиненията в непозволена близост с Русия: “Нито Рогозин, нито някой друг от черния списък може да влиза или да излиза през Румъния и ние имаме грижата това да бъде така. Не ни е казала Америка, ние пожелахме да бъдем със САЩ. Аз бях върховният главнокомандващ. Помислете, че нещата можеха да се влошат, можеше да поискаме румънските самолети да вземат решение, да се вдигнат от земята. Разбира се, аз ще реша, когато се наложи. Но защо тогава имаме президент? Показваме на нашите партньори, че се занимавам аз с това, че могат да разчитат на нас, докато президентът се разхожда из страната”.

Значи премиерът на Румъния си играе на война и влиза директно в логиката на Рогозин. Как да направиш подобно изявление, още повече свързвайки го с позицията на върховен главнокомандващ на армията? Още повече, когато не отговаряш само за себе си, а си част от едно голямо военно семейство, така че всеки твой жест се разгръща пряко върху целия алианс? При тези условия, как може да твърдиш, че ти ще решаваш кога да вдигнеш самолетите така, на своя глава?

Изглежда, че г-н Понта има някакво младежко влечение към войната. Предишните дни известяваше весел, ...

Свързани новини: