(http://e-vestnik.bg/)
Европа пред опасност от нова Студена война
Един от най-големите митове при учредяването на Европейския съюз е предполагаемото укрепване на мира и окончателното освобождаване на европейския континент от призрака на войната, раздирал толкова често този район в миналото.
Към големите обаче опровергавани надежди и очаквания, привнесени от днешна Европа на Меркел и нейните себеподобни, сега се добавя и несигурността за мира и сътрудничеството. Налице е реална опасност да се породи нов риск от Студена война и ново разделение в Европа.
Тези, които поеха голямата отговорност да следват политиката спрямо Украйна сега бързат да осъдят реакцията на руския президент Владимир Путин, сякаш тя не е била очаквана, като наред с това демонстрират безсилие пред руската решителност и военна мощ.
По силата на каква логика Русия би допуснала превратаджии да се настанят в Киев в рамките на едно подкрепяно отвън фанатизирано антируско, враждебно правителство, насърчавано от сподвижници на Хитлер, което да действа с протекцията на САЩ, НАТО и ЕС?
Украйна не е каквато и да е страна за Русия. Тя е съшита с Русия. В Киев е учредена руската държава. В Киев е станало христянизирането на руснаците от Византия и бе изградена по подобие на “Св. София” в Константинопол, същата църква “Св. София” в Киев. При Харков и Сталинград бе спряно хитлеристкото нашествие към Съветския съюз…
По-голямата част от Източна Украйна е била руска до 1954 г., когато тогавашният съветски ръководител Никита Хрушчов я даде на Украйна.
От геополитическа гледна точка, Украйна е буквално слабото място на Русия. Една враждебна Украйна, контролирана от чужди неприятелски сили, би била смъртна опасността за сигурността на Русия.
Тези факти не бива да се пренебрегват при очертаването и упражняването на една европейска политика спрямо Украйна, нито пък е допустимо някои европейски доминиращи кръгове да вярват, че Русия на Путин ще понесе “мирно” откъсване на Украйна от руската сфера на влияние.
Подходът към Украйна е знак за опасна промяна в европейската политика. При кризата в Грузия през 2008 г. тогавашният френски президент Никола Саркози пое посредническа роля. Тогава Франция и Германия заеха ясна и твърда позиция в подкрепа на стратегическото сътрудничество с Русия, като отхвърлиха американския натиск и се противопоставиха на членството на Грузия и на Украйна в НАТО.
Тази политика бе изоставена под натиска на САЩ, а също и на атлантическите им съюзници, като Великобритания, Полша, Швеция, Балтийските държави и други страни от Източна Европа.
САЩ постоянно се противопоставят на развитието на стратегически отношения между Европа и Русия. Вашингтон се страхува, че тези отношения ще направят по-силна Русия, която американците продължават да смятат за техен основен геополитически конкурент. От друга страна, това би подсилило синдрома за независимост на Европа от американската хегемония. Стремежът на САЩ е да бъде постигнато възможно по-тясно стратегическо обвързване с Европа. В тази насока се залага на двете институции ЕС и НАТО, които се разглеждат като две страни на една и съща монета.
Планира се този стратегически контекст да бъде допълнен със създаването на единна зона за свободна търговия между ЕС и Северна Америка.
А какво би станало с Русия, ако Украйна подпише споразумение за създаване на зона за свободна търговия с Европа. Украйна вече има специални търговски отношения с Русия. Европа се готви да подпише, по всяка вероятност в рамките на гръцкото председателство на ЕС, споразумение за създаване на зона за свободна търговия между Европа и Северна Америка.
Какво би станало в такъв случай? Русия би ли могла чрез Украйна да се сдобие със зона за свободна търговия с Европа и САЩ? Тя би ли сложила край на специалните си търговски отношения с Украйна и особено с източната рускоезична Украйна, в която е съсредоточена сътрудничещата с Русия тежка промишленост на страната?
Иска ли Германия една нова ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2014/05/15