Има ли България идея за бъдещето на ЕС?

(Ще) имаме ли визия за бъдещето на Европейския съюз?
Може би подобен въпрос ще се стори на мнозина напълно безсмислен.
Каква визия за бъдещето на европейската интеграция може да се очаква от най-бедната и най-зависимата от Русия държава членка на ЕС? И кой изобщо ще обърне внимание на нашето мнение? Крайно време е да се откажем от подобен песимизъм и да разширим кръгозора си. Точно сега е моментът да се опитаме да докажем себе си и да потърсим равнопоставеност с другите страни членки. Разбира се, не по територия, население или икономическа мощ. Става дума за равнопоставеност на българските граждани с всички останали европейски граждани в търсенето на най-добрите общи отговори и решения на непрекъснато възникващите ключови въпроси от фундаментално значение за бъдещето на съюза.

През изтичащия мандат на Европейския парламент и на Европейската комисия

ЕС изпадна в много тежка криза

Засегнати бяха не само финансовата му и икономическата стабилност, но в значителна степен бе загубено и политическото доверие на голяма част от избирателите, както в „нова”, така и в „стара” Европа. Всичко това доведе до огромни вълни от популизъм, национализъм, екстремизъм и несъразмерен държавен протекционизъм, които поставиха под съмнение същността и идеята на европейската интеграция. Отведнъж, особено след драматичните събития в Украйна, като че ли всички станахме равни в опасенията си, че можем да загубим свободите, правата и сигурността, основните предимства, които ни отличават от други цивилизационни пространства, например това на разрастващия се Евразийски съюз.

С новите избори настъпва един нов решаващ период за развитието на ЕС.
След като в по-голяма или по-малка степен финансовата и икономическата криза е на път да бъде преодоляна, идва моментът, в който Европейският съюз трябва да се концентрира към намирането на нов общ подход за решаване на прoблемите на своите граждани и към нови идеи за политики в областта на образованието, здравеопазването, социалната защита, икономическия растеж и разкриването на нови работни места. Ключовата дума тук е „общ подход”, премахващ дискриминацията вътре в рамките на съюза на национална, етническа или културна основа и осигуряващ равнопоставеност на всички европейски граждани във всяко едно отношение.

Затова Европейският съюз и неговите институции, преди всичко новоизбраният Европейски парламент ще имат отговорната задача, да определят новите важни общи приоритети за рестартирането, надграждането и развитието на европейската интеграция на едно ново по-високо ниво. Приоритети, които да осигурят ролята на Европейския съюз като ключов фактор в световната икономика, външна политика и политика на сигурност.
С една дума, Европейският съюз трябва

да се върне към либералното си ДНК

Като че ли всички забравихме, че европейската интеграция е най-успешният политически модел на либералната ценностна система. Свободата е в основата на този успех. Индивидуалната свобода, демокрацията и правовата държава, пазарната икономика и свободната търговия, децентрализацията и ефективното местно самоуправление са фундаментите на общия европейския дом. Европейският съюз предоставя на своите граждани територия на свобода, сигурност и справедливост без вътрешни граници и с вътрешен пазар, където цари свободна конкуренция. За съжаление точно това най-красиво либерално изречение е напълно забравено в днешния предизборния европейски дебат и то не само в България, но като че ли и в цяла Европа.

И все пак имаме ли поглед за бъдещето на ЕС и до къде се простират нашите хоризонти?
Можем ли например да се ангажираме с визията, че ЕС в дългосрочен план, на основата на нова обща конституция и в резултат на общоевропейски референдум би могъл да се превърне във

федерална държава?

Защо не? Нима в хилядолетната ни история, най-продължителните мирни периоди в развитието ни не са били в Римската или в Османската империя? Нима начинът на функциониране на ...

Свързани новини: