Украйна отново люлка на анархията?

Свободолюбието в Украйна леко надхвърля мярката според историци

Украинският Изток затъва все по-дълбоко в хаоса. “Републики” и “командващи” се множат в геометрична прогресия. Изникват “политически фигури”, за които никой не бе чувал допреди дни. Не се знае кой и какво контролира. Властите информират, че въоръжените опълченци са прогонени от някое селище или сграда; след броени часове става ясно, че пак са се върнали там.

Повечето наблюдатели съзряха отпърво в обстановката “ръката на Москва”. Но после пролича, че “активистите” не слушат много-много и Путин. Както се изразил през 17-и век коронният хетман на Жечпосполита (военният министър на Полско-литовската държава) Миколай Потоцки, “развихри се своеволието”. Всичко извиква сравнения със събития отпреди 95 години.

Врящо гърне

Гражданската война в бившата Руска империя протича различно според региона. Във Велика Русия нещата са ясни: борбата е между червени и бели. Първите неизменно контролират центъра, вторите - Сибир и Дон, също и Северен Кавказ, само фронтовата линия се мести насам-натам. И едните, и другите са организирани, имат и признати лидери.

В Украйна всички воюват с всички.  “И като започна, трая четири години. В Киев имаше общо 14 преврата, а 10 от тях съм преживял лично. Какво ставаше през това време в чутовния град - изобщо не може да се опише. Сякаш атомистична бомба на Уелс бе гръмнала под гробовете на Асколд и Дир (военачалници на викингите, завладели Киев през 9-и век): 1000 дни наред всичко трещеше и клокочеше и хвърляше пламъци”, спомня си Михаил Булгаков.

Освен болшевиките и белите действат Централната Рада, хетман Скоропадски, хайдамаците на Петлюра, западноукраинските казаци от Запорожката Сеч, въстаническите армии на Махно, Григориев и Тютюник, наброяващи според някои хиляди, според други - десетки хиляди бойци, защото хората постоянно идват и си тръгват.

Всяка околия си има свой атаман като прочутите Ангел, Маруся, Носар и Чучупак. През януари 1919 г. само в бившата Киевска губерния “републиките” са пет. До щаба на Петлюра хвърчат рапорти, че местните жители “не признават никаква власт, смятайки се за отделна държава”. В музея на Висшето училище на украинското МВР показваха печатани от някакъв атаман карбованци, носещи надпис: “Банкнотата е обезпечена с главата на онзи, който не я вземе”.

Махновската “република на земеделците от Нова Русия” няма ясни граници в никой период. Излиза приказка за правителството на Петлюра: “Във вагона - Директорията, под вагона - територията”. По градове и села властта се мени кажи-речи всяка седмица, също като в оперетата “Сватба в Малиновка”.

Както сочи поетът Генадий Григориев, “кичесто разцъфва плурализмът” - буржоазни националисти, “розови” националисти-петлюровци, анархисти и просто хора, обичащи да ходят с оръжие, та да всяват страх. Нестор Махно е съвсем равнодушен към етническия въпрос - бори се срещу “властническите начала”, богаташите и градската цивилизация.

Гражданската война в Русия не знае случай голяма войскова единица да мине от едната страна на другата, но в Украйна това е нещо обикновено. Стрелците от Запорожката Сеч се подчиняват на Петлюра; щом обаче той под натиска на Антантата признава Галиция и Волин за част от Полша, едни отиват при червените, други - при белите, трети пък се връщат у дома.

Махно, преди още да стане “бандит”, пътува до Москва, разговаря с Ленин и Свердлов, награждават го с орден “Червено знаме”. Микола Григориев, неуспял да получи от Петлюра поста военен министър, минава със свои привърженици към червените, през март 1919 г. спира единственият опит на френските интервенти да се придвижат от Одеса на север и взема трофеи - пет танка, а през май вече вдига въстание срещу болшевиките.

Причина е заповедта на Троцки да подпомогне с войски Унгарската съветска република. Григориевци не искат да воюват ...

Свързани новини: