Толерантност на изпитание в скандинавските страни

Юхан Аландер
Ройтерс

По улиците в стокхолмското предградие Хусбю все още личат овъглените петна, останали от подпалените коли при най-сериозните бунтове в Швеция от години.

Насилието през май миналата година изкара наяве рани, които още не са зараснали в Швеция, където сега е година на избори. Това поставя акцент върху борбата на скандинавската страна за интегриране на рекордния брой имигранти и отправя предизвикателство към традициите й на отвореност към чужденците.

Много шведи продължават да са толерантни към имигрантите и хората, търсещи убежище. Но едно разрастващо се малцинство се страхува от престъпността, безпокои се за работните места и се тревожи за разходите на социалната държава.

Поставянето на имиграцията под въпрос вече не е табу, а засилваща се тенденция в скандинавските държави, където популистки антиимигрантски партии са сега част от политическия пейзаж.

В Дания, Швеция и Финландия антиимигрантски формации сега са сред трите най-популярни партии според някои проучвания. В Норвегия дясна популистка партия участва в управляващата коалиция.

Именно в Хусбю шведските въпроси попаднаха в центъра на вниманието, когато стотици коли бяха изгорени и бяха нападнати магазини и училища, а полицията влезе в сблъсъци със стотици младежи имигранти, след като португалец беше застрелян от органите на реда.

Едноседмичните бунтове се разпространиха из Стокхолм, като потресоха страната, която се гордееше с равенството и гостоприемството към търсещите убежище хора. Министър-председателят Фредрик Рейнфелд определи размирниците като вандали, а антиимигрантската партия “Шведски демократи” настоя за полицейски час.

Имиграцията се превръща в гореща тема в Европа, която бавно се възстановява от годините на икономически трудности. Партии от краищата на политическия спектър вероятно ще се представят силно на изборите за Европейски парламент в голяма част от страните в общността следващата седмица; много от тях искат границите да бъдат затворени за нови имигранти или броят им да бъде ограничен.

Все пак правилата на ЕС означават, че хората са свободни да се придвижват от по-бедната източна част към по-богатата западна част на общността, а хиляди хора от Африка и Азия продължават да предприемат опасни пътувания през Средиземно море.

Ако се съди по събитията в Хусбю, в Швеция продължава да има тлеещо напрежение.

“Нищо не се е променило. Това е бомба с часовников механизъм”, каза 29-годишният професионален футболист и общностен работник на непълно работно време Хенок Гойтом, който е син на имигрант от Еритрея.

Гойтом седеше в библиотека, където местният футболен клуб, в който играе той, помага на имигранти да учат. Докато той коментираше възхода на “Шведските демократи” в допитванията, забулена се беше навела над един компютър, а чилийци си говореха на входа.

“Хората не забелязаха предупреждението. Те са 4 процента, добре. После станаха 6 процента и това е проблем. Сега са 10 процента и не знам дали не е твърде късно”, каза Гойтом.

Около 15 процента от населението на Швеция е родено в чужбина - това е най-високото ниво в скандинавските страни. Безработицата сред хората от имигрантски произход е 16 процента, а тази сред родените в страната шведи е 6 процента. В Хусбю младежката безработица надхвърля 25 процента.

Пет години след пристигането си в Швеция, около 44 процента от мъжете и 56 процента от жените имигранти все още са безработни.

Колкото се може по-удобно

Първият междинен пристан за имигрантите е място като имигрантския център Марст, на час път с кола от Стокхолм.

Швеция, която се откроява в Европейския съюз като страна, предлагаща постоянно жителство на сирийци, се нарежда на четвърто място по брой на търсещите убежище хора и на второ като дял от нейното население от 44 индустриализирани държави, показват данни на ООН.

Броят на мигрантите в центъра се увеличи през миналата година до около 10 на ден. Когато пристигнат сирийци, те са подлагани на медицински преглед и ...

Свързани новини: