Да сътрудничат или да се борят? Кримските татари са разделени за руското управление

Ройтерс

Седемдесет години след масовото депортиране на семействата им при управлението на съветския лидер Йосиф Сталин, кримските татари се колебаят: дали да сътрудничат с новите руски власти на родината си или да им се противопоставят?

Някои татари, мюсюлмани сунити от тюркски произход, се страхуват от завръщане към сталинистките репресии, въпреки официалните обещания за зачитане на техните права и свободи; други казват, че да работят с Русия е най-добрият начин се гарантира, че техният народ ще може да процъфтява.

По-малко от два месеца след началото на управлението на Москва, напрежението се повишава преди годишнината от депортирането с вагони за добитък, започнало на 18 май 1944 година.

“Изборът е война или компромис. Това е в основата на проблема, пред който сме изправени. Ако не възприемем единен подход, рискуваме да се разцепим и да бъдем маргинализирани”, казва Нариман Джелялов, заместник председател на Меджлиса, главният представителен орган на кримските татари.

Татарите, които съставляват над 12 процента от близо двумилионното кримско население от предимно етнически руснаци, са сред най-разпалените критици на анексирането на управлявания дотогава от Украйна полуостров от страна на Москва.

Русия смята анексирането за поправяне на историческа несправедливост, като го описва като “повторно обединение” с регион, който съветският лидер Никита Хрушчов е предал на Украйна едва през 1954 година. Но татарите, чиято историческа столица Бахчисарай е близо до днешния регионален център Симферопол, напомнят на Москва, че те са управлявали големи части от Крим в продължение на столетия, преди руската императрица Екатерина Велика да завоюва черноморския полуостров в края на 18-и век.

Сталин обвинявал татарите, че симпатизирали на нацистка Германия и много от депортираните, чийто брой се оценява на около 200 хиляди души, умрели по пътя към изгнанието в Централна Азия и Източна Русия. Едва през последните години от съществуването на СССР, през 80-те години, някои членове на общността са могли да започнат да се връщат в Крим.

Мнозина татари бойкотираха референдума на 16 март. Според местните власти 97 на сто от гласувалите са избрали да се присъединят към Русия. Киев и Запада осъдиха провеждането му като незаконно. Татарите продължават да развяват украинското знаме в Меджлиса и след гласуването, въпреки посещение на въоръжени проруски “сили за самоотбрана” и заплахи от страна на главния прокурор да закрие организацията им.

“Ние сме свикнали на постоянни борби. Не вярваме на руските власти, и за какво да им вярваме? Те винаги са били против кримските татари”, каза Джелялов.

Бившият лидер на Меджлиса, дисидентът от съветско време Мустафа Джемилев казва, че му е забранено да стъпва на територията на Крим.

“Отървахме се от Киев”

Въпреки че Меджлисът е най-голямата организация на кримските татари, някои по-малки групи са доволни, че Русия пое региона под крилото си. Една такава група е Мили Фирка, която казва, че Киев не е направил много за реабилитирането на кримските татари през 23-те години след разпадането на Съветския съюз.

“За по-малко от два месеца Русия направи далеч повече за кримските татари, отколкото Украйна някога е правила. Едва след като Крим стана част от Русия Киев си спомни, че изобщо съществуваме”, казва Васви Абдураимов, председателят на Мили Фирка.

Руският президент Владимир Путин наскоро награди Абдураимов с ордена “За заслуги пред Отечеството” втора степен за подкрепата му за анексирането на полуострова.

Сред причините, които Абдураимов посочва за подкрепата си за руския контрол над полуострова е сигурността, идваща от знанието, че Крим ще бъде защитаван от “силна, уважавана сила” и президентския указ, обявяващ кримския татарски за един от трите държавни езика на полуострова заедно с руския и украинския.

Мили Фирка казва, че Меджлисът е западен проект, чиято цел е да интегрира кримските татари в Европа, вместо в планирания от Путин Евразийски ...

Свързани новини: