Икономиката в Европа се оправя, но разочарованието тласка към нова криза

След петте изтощителни години, може би мнозина граждани на Европа желаят да пратят цялата политическа класа в огъня и мъките на ада. Но по случайност бюлетините за изборите за Европейски парламент от 22 до 25 май не включват този вариант, така че рекорден брой хора вероятно няма да си дадат труда да гласуват. Голяма част от онези, които ще го направят, ще подкрепят екстремисти и популисти.

Явните антиевропейски партии може да вземат над една четвърт от местата. Националният фронт във Франция, Партията на свободата в Холандия и британската Партия за независимост на Обединеното кралство вероятно ще постигнат най-високия си резултат досега. Това ще доведе не само до вътрешни политически кавги, но и до нападки към Европейския съюз - проект, който милиони избиратели вече асоциират с трудности и провал.

Политическите лидери в Европа ще бъдат изкушени да не обърнат много внимание на това. Икономиките се подобряват. След тежката рецесия и годините на борба с кризата на еврото, растежът се връща, а доходността на ценните книжа рязко спадна. Опасността, че финансовите пазари може да взривят еврото (и ЕС) изчезна, поне засега. Една нова анкета на Изследователския център “Пю” от тази седмица даже свидетелства, че вероятно доверието в ЕС малко се е възстановило. Ако политиците просто успеят да задържат бавното, но трайно възстановяване, дали така няма да си върнат тези недоволни граждани?

Не. Последната криза може да е свършила, но тя пося дълбоко противоречие в сърцето на Европа - между нуждата от интеграция на икономиките от еврозоната и нежеланието на избирателите това да стане. Ако популизмът продължи да се разраства, членовете на еврозоната може да си изберат правителството, готово да наруши правилата и да излезе от единната валута. Това може да разпали наново кризата на еврото, а политическото недоволство ще бъде овладяно по-трудно, отколкото икономическото.

Възстановяване и реформа

Самозалъгването у европейските лидери започва с икономиката. Растежът може да се е върнал, но той е хилав. Безработицата остава чудовищна: към 26 милиона души в Европа са без работа сега. Почти навсякъде дълговете са опасно високи. При тези крехки банки кредитът е трудно достижим, а част от Европа е на ръба на дефлацията. Може би еврозоната върви към едно загубено десетилетие, подобно на 90-те години за Япония. Япония обаче е социално сплотена национална държава, а за разнородния ЕС има много по-малка вероятност да оцелее след подобно изпитание.

ЕС може да помогне за увеличаването на растежа. Европейската централна банка (ЕЦБ) би могла да смекчи монетарната си политика, включително и с неконвенционални средства. Европейската комисия би могла да поднови натиска си за изграждане докрай на единния пазар в услугите, цифровите технологии и енергетиката например или да продължи работата по споразумението за свободна търговия със САЩ.

Но експлозията от реформаторско усърдие от страна на Брюксел едва ли ще умилостиви недоволните избиратели в Европа. От една страна реформите, които целят да създадат краткосрочна болка преди дългосрочна изгода, са причината, поради които много европейски правителства ги смятат за трудни. От друга страна избирателите не обичат да бъдат разигравани от еврократите.

Битката за спасяване на еврото доведе до централизация на силите в банковото дело, в данъчната и разходната политика. И докато повечето гласоподаватели от еврозоната искат запазване на еврото, те достатъчно ясно се противопоставят на придаването на повече правомощия за намеса на ЕЦБ, Европейската комисия и Европейския парламент. Изоставената конституция на ЕС и нейният приемник - Лисабонският договор - бяха отхвърлени общо на три от шест референдума, а десет правителства нарушиха обещанията си да насрочат допитване за окончателната версия. В страната основателка Франция днес ЕС предизвиква повече негодувание даже от това в прочутата с евроскептицизма си Великобритания. Зовът на популистите в европейските ...

Свързани новини: