Картите на масата

Това не е просто поредният вот на недоверие към правителството. Задължителен елемент от задължителната програма, във фигурното пързаляне, наречено политика. Спектакъл. Има задължителна програма и волни съчетания. И тук там прокурори - кънкьори... Публиката? Публиката сме ние. Вместо SMS`и, пускаме бюлетини. Има и жури. В задкулисието, гласът на което тежи повече от бюлетините. Защото те са безплатни (привидно). Всъщност ние си ги плащаме. Дори без да усетим. Струват много. Нямат цена. Всъщност имат и тя е определима. Като разходи. И нямат. Когато става дума за душевност и за вяра... Вяра в доброто, вяра в утрето, вяра в отвъдното да стане тук... Отнесох се. Простете. Денят беше такъв. Всичко ми дойде много. И лошото време. И новините, които и днес са предимно лоши. И вестта за кончината на Никола Гюзелев. Написах кончината, не смъртта. Нито загубата. Отиде си човекът! Поклон пред паметта му! Остава безсмъртието на твореца... В такъв ден - вот на недоверие... Едни го определиха като „лош вкус", броени дни преди изборите за Европейски парламент. Така е. Но, както се знае, „вкус другар няма"... Други като: „Неуважение към темата, гавра с гражданите и с евроизборите". Трети намекнаха, че вносителите си вкарват автогол, в смисъл, „кой ми с...а в гащите", защото това правителство е от една година, а проблемите в енергетиката не са от една година... И това е вярно. Четвърти... Няма значение

Прочети цялата новина

Свързани новини: