НАТО успешно “осребрява” ситуацията около Украйна

Росбалт

Рязкото активизиране на Русия даде шанс за нов живот на Северноатлантическия съюз. Макар да демонстрира в случая с Крим, че не е готова за конфликти с реален противник, НАТО се опитва да увери всички, че днес е безалтернативен гарант на сигурността и в Европа, и в Средна Азия. Все по-трудно убеждава обаче дори собствените си членки.

За разпускане или поне сериозни реформи в алианса се заговори практически веднага след разпадането на Съветския съюз. Но вместо да изчезне, НАТО, напротив, взе дейно да се разширява в източна посока.

Последваха инвазиите в Афганистан, Ирак и Либия. Заради тях евроатлантическото партньорство започна да се пропуква. Франция и Германия изобщо не желаеха да воюват със Саддам Хюсеин. Спря и разширяването на алианса - забуксуваха процесите в Украйна, Грузия, Молдова. Западноевропейските партньори на САЩ категорично им отказваха членство. И пак се чуха приказки, че Северноатлантическият съюз, вече отживял, трябва да поеме или към бунището на историята, или към вътрешни реформи. Времената за екстензивно развитие са минало и НАТО не отговаря, дето е думата, на новите предизвикателства.

Военният блок бе твърде слабо приспособен например за борба с тероризма. А след публикуваните данни, че САЩ следят всичките си съюзници, опитите на пакта да стане водеща сила в гарантирането на кибернетична сигурност едва ли не в планетарен мащаб будеха най-малкото смях. Стигна се до критична точка.

Присъединяването на Крим от Русия обаче може да спаси алианса. Поне така разчита, и то силно, главната му квартира в Брюксел. Защото, формално погледнато, НАТО се сдобива вече с реален, а не измислен “потенциален противник”.

Естествено през кримската криза алиансът се прояви като най-малко дееспособната международна институция, освен може би Съвета за сигурност на ООН. Навярно защото взема всички съществени решения с консенсус. Това обаче съвсем не оправдава най-големия в света военен съюз, едвам успял дори да формулира позиция във връзка с териториалния конфликт между две големи европейски страни. Като оставим настрана, че пактът демонстрира пълна неспособност да повлияе на събитията в Украйна или да я защити от Русия, както предлагаха някои политици в Централна Европа.

Натовците обаче се възползват от паническите настроения сред част от централноевропейските политици и без да предоставят реални гаранции за защита, дейно се стремят да разширят своята зона на влияние. Говорим най-вече за предложението на алианса от 7 май да разположи войски в държави от Централна Европа.

Трудно бихме опровергали при това положение посланика на Русия в НАТО Александър Грушко, усъмнил се тези дни дали пактът е способен и готов да брани своите членки. “Чудно защо в НАТО убедено се говори, че само алиансът може да гарантира сигурността на членките си. Макар за всички да е ясно, че сигурността не зависи от НАТО, а от нормалните отношения със съседните страни, развитието на сътрудничество и взаимодействие, от много други невоенни фактори”, заяви руският представител в Северноатлантическия съюз.

Ще припомним, че по-рано алиансът сам странеше от подобни стъпки - до голяма степен за да пести средства, а и да не си разваля пак отношенията с Русия, без да има защо. Сега обаче НАТО, напротив, предлага на членките си в Централна Европа военна помощ. Доста натрапчиво при това.

Толкова натрапчиво, че далеч не всички я приемат. Докато Полша сама официално моли не само за натовски маневри на своя територия, но и за изграждане на бази, Чехия например гледа да се измъкне. Експерти от НАТО бяха обяснили вече на Прага, че войските й едва ли могат да отблъснат агресия отвън; министърът на отбраната Мартин Стропницки обаче заяви пред Ройтерс: “Да повишим някак нивото на присъствие на алианса у нас - да. Но става ли дума за истински подразделения, съм настроен скептично”. Както заявява шефът ...

Свързани новини: