Газовата сделка с Пекин подчертава слабостта на Русия

Русия, Китай и САЩ дълго време оформяха “стратегически триъгълник”, както казват дипломатите, в международните работи. Историята показва, че ако две от тези държави изградят здрави двустранни връзки, има опасност третата да бъде изолирана от големите външнополитически теми на деня.

Неочакваното “отваряне към Китай” на президента Ричард Никсън през 1972 г. беше най-впечатляващият пример за това как действа тази геополитическа мрежа. Сближаването между Вашингтон и Пекин постави Съветския съюз “в небрано лозе” и помогна на Запада да упражни натиск върху СССР в последните години на Студената война.

Сега изключени от триъгълника са Съединените щати. Те възприеха враждебен подход както към Русия, така и към Китай във връзка с кризата в Украйна, и обвиниха Китай в кибершпионаж). Москва и Пекин отвърнаха на това с дипломатическо сближаване, което заплашва да “отреже” САЩ и да усложни западната дипломация.

Подписаната вчера между Русия и Китай 30-годишна газова сделка, възлизаща на около 400 милиарда долара, е най-значителният елемент в укрепването на китайско-руските отношения. Подробностите от споразумението, подпечатано на среща на върха в Шанхай от президентите Владимир Путин и Си Цзинпин, са тайна. След 10 години безуспешни преговори, сключването на сделката в присъствието на двамата лидери подчертава важността, която и двамата придават на подобряването на двустранните отношения.

За Си Цзинпин сделката осигурява още един източник на газ за жадната за ресурси китайска икономика. За Путин обаче значението на споразумението е много по-важно. След избухването на кризата в Украйна САЩ и техните европейски съюзници се опитаха да изолират Кремъл с насочени срещу определени лица и компании санкции като наказание за руската агресия. С подписването на настоящата сделка Путин може да докаже, както пред международната общност, така и пред собствения си народ, че има нов могъщ съюзник на изток.

Путин обаче трябва да се пази от високомерие. Това споразумение, което далеч не триумф за Кремъл, не води до сериозна промяна в стратегическите отношения на Русия. Даже напротив, то по-скоро подчертава все по-голямата икономическа слабост на страната.

По силата на това споразумение количеството газ, което Русия ще изнася в Китай в края на това десетилетие, ще бъде не повече от 25 процента от обема, който тя понастоящем продава на Европа. Това означава, че съдбата на руския енергиен гигант “Газпром” е неразривно свързана с Европа за години напред. В този смисъл декларацията на държавите от ЕС, че искат да ограничат енергийната си зависимост от Русия в резултат на украинската криза, представлява траен натиск върху Кремъл и ограничение върху международните му действия.

Освен това тази сделка ни най-малко не прави Китай и Русия равностойни партньори. Докато годишният икономически растеж на Китай от 7 процента се запазва, руската икономика е в стагнация. Китай може да стреми към руския газ, но той разполага с много други потенциални източници на енергия като Туркменистан, Мианма, Австралия и Катар. Времената, когато Китай разчиташе на Русия за промишлени стоки, оръжие и технологии, отдавна отминаха. За контраст, китайците са съвсем наясно, че търговският им обмен със САЩ е три пъти по-голям от търговията им с Русия.

Това обаче не значи, че САЩ трябва да са доволни от състоянието на отношенията си с Москва и Пекин. Китай и Русия имат достатъчно общи интереси в областта на международната сигурност, за да се отдръпнат от САЩ за години.

Путин обаче трябва да си даде сметка накъде неговата стратегия води страната му. Лидерът в Кремъл обърна гръб на градивния диалог със Запада и избра отношения с Китай, в които на Русия е предопределено да бъде по-малкият партньор и доставчик на суровини - унизително положение за народ с толкова славна история.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: