Къде изчезнаха противоречията между Русия и Китай?

За нуждата от пълномащабно руско-китайско сътрудничество се говори вече от 15 години, подписан бе и договор за стратегическо партньорство - едва сега обаче се очерта истински пробив в двустранните връзки. Санкционният плам на Запада, насочен и срещу Китай, и срещу Русия, тласна двете страни към по-тясно сътрудничество. Между Руската федерация и Китай няма противоречия, заяви Владимир Путин. Но дали наистина е така?

* * *

На 20 май Путин пристигна в Китай, за да подпише ред споразумения с китайските ни партньори и да съобщи за нови инвестиции в редица сектори - туризма, логистиката, инфраструктурата, добива на природни ресурси. Заявен бе същински фойерверк от общи инвестиционни проекти с КНР: сред тях виждаме и бъдещ мост през р. Амур, и московското метро, в което ще се инвестират 2 милиарда долара, и автомобилен завод в Тулска област, и 800 милиона долара капиталовложения в туризма, и планове за обекти в Крим, и предстояща разработка и производство на широкофюзелажен самолет за дълги разстояния, конкурент на боингите. Русия се кани да доставя на Китай природен газ и страните готвят 30-годишен договор на цени, “обвързани с цената на петрола”, както заяви премиерът Дмитрий Медведев.

Мащабът на спогодбите е впечатляващ. Какво е тласнало към подобен пробив двете държави?

“Поведението на САЩ на международната арена дава на Русия и на Китай нова възможност за развитие на сътрудничеството”, каза Лю Гучан, бивш посланик на Китай в Русия. Няма ли обаче и друго? Според китаиста Бронислав Виногродски, редактор на мрежовото сп. “Китай”, тази субективна причина се допълва и с обективни. “Едва ли не първата икономика в света има дълги традиционни връзки със своя съсед; в тях доброто от страна на Китай е повече от лошото. В двустранните отношения Русия почти винаги се е представяла и се представя далеч по-зле от китайските си партньори”, каза експертът пред “Правда”.

“Днешният пробив изобщо не е изненада. Китай е наш основен, водещ партньор вече от няколко години”, заяви за “Правда” Николай Котляров, директор на руско-китайския център във Финансовия университет към правителството на Русия.

“Имаме без малко 90 милиарда долара годишен стокообмен. Задачата е да развиваме Източен Сибир - един далечен регион, с участието на китайски компании. Миналата есен имаше посещение на Медведев, тогава бяха сключени цял пакет споразумения - така се изпълнява набелязаният план”, каза Котляров.

Страните демонстрират силен взаимен интерес. За Китай е наложително да диверсифицира доставките на горива, та да се отдалечи от зоната на Персийския залив, а от гледище на Русия активизирането на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР) налага на Москва максимално икономическо отваряне към тази част от света. Според експерта “това обуславя строежа на транспортни коридори в Далечния изток и прави крайно необходим един жп мост през Амур”. Взаимният икономически интерес е подплатен с отлични политически отношения. Както каза Владимир Путин: “Нямаме противоречия с Китай”.

На този фон въпросът е дали Китай, чиято политика предвижда “мълчалива подкрепа” за Русия, ще я смени с по-открита. “Труден въпрос, защото Китай е абсолютно самостоятелна страна и води независима външна политика за разлика от Европа”, смята Николай Котляров.

“Китайците имат големи интереси и на Запад, основният им търговски партньор са САЩ. Стокообменът със САЩ е близо 6 пъти по-голям от този с Русия. Затова те няма да обтягат силно връзките с Щатите, но от друга страна китайско-американските отношения не са лесни, особено в АТР. Китайците ще останат верни на гъвкавия си външнополитически курс под лозунга “да не си навредим”, каза експертът. Ще добавим, че в момента американците се опитват чрез Световната търговска организация да наложат санкции на Китай с обвинението, че изкуствено вдига цените на редкоземните метали.

Каква ответна подкрепа може да чака от Русия ...

Свързани новини: