Голи са без книги всички народи...

/КРОСС/ "Няма как учениците да разберат написаното в учебника за кръстосването на траекториите на тъжните погледи на Белчо и Сивушка в пространството на безнадеждността", казва Живко Русев, магистър по българска филология на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 1990 г. работи като журналист, а от 1997 г. - като преподавател по български език и литература в СОУ "Любен Каравелов" в Димитровград - 24 май е празник на духовността. В днешния материален свят, издигнал на пиедестал потребителя, какво стана с духовното? Има ли какво да празнуват на този ден учителите, учениците, а и обществото ни?- Вероятно ще прозвучи като клише, но не е клише - празникът е преди всичко състояние на духа. Така е и с 24 май. В нашия дом това е и семеен празник, защото и съпругата ми е учител по български език и литература. Не мисля, че само днешният свят е издигнал на пиедестал консуматорското. Така си е отколе, вероятно още от зората на човечеството. Но слава богу, пътят на човешката лакомия има и един паралелен път - на духовната потреба. И се оказва, че тя е не по-малко устойчива. Дано да е така и занапред. Аз живея в провинциален град, но Димитровград, макар и млад, има утвърдени традиции по отношение на духовността. Има своите академици, професори, театрали, поети: Васил Гюзелев, Васил Сгурев, Николай Христозов, Иван Русев, мир на праха му... Някои от най-даровитите артисти на България са работили в театър "Апостол Карамитев"

Прочети цялата новина

Свързани новини: