Празникът като почивен ден

/КРОСС/ За мнозина нашенци 24 май - най-светлоструйният ни Празник е просто почивен ден. Поредна сгода да си отидат на село или на вилата и тържествено да се нахранят с мръвки до преяждане. И малкият човек у нас, и най-големите хора, общо взето, я караме по старому - нито разумът на държавниците ни, нито вярата на църковния ни клир могат да надделеят над инерцията. И Празникът на Светите братя пак си честваме отделно - първо на 11 май, както е в църковния календар и отново, втори път, по светски, на 24. Кога ли най-сетне ще тръгнем заедно с "Върви народе възродени..." към единството на държавата и религията, на народа и църквата, на повелята и бъдещето? Но въпреки горчилката в душите ни от калпавите ни управници и духовните ни пастири, нека не си го връщаме на Празника. Нека не го превръщаме в неделя. Празникът не е ден само на двамата братя, за които още се спори дали са българи или само славяни, или най-вече гръцки дипломати. Това е и Празник на техните ученици, на българското Царство, което ги приютява след гоненията по Европа, това е единствения във вселената Празник на буквите. Тази Азбука ни превръща от умно племе в духовна нация. Защото още с появата на глаголицата ставаме неразделна част от най-висока цивилизация. Празникът не трябва да бъде унижаван, прескочен пътьом като мъртво куче по магистралата за Брюксел - 24 май е Празник на децата, не само родните ни хлапета, но и на още неродените деца на майка България

Прочети цялата новина

Свързани новини: