Украинците гласуват в ключови президентски избори на фона на насилие

Украинците гласуват в неделя на ключови за страната президентски избори в условия на напрежение и продължаващи сблъсъци между правителствените сили и проруските сепаратисти в източната част на страната.   Над 36 милиона души имат право глас, като ситуацията в Източна Украйна ще попречи на близо 2 млн. души да гласуват. Сепаратистите обявиха, че не признават изборите, и завзеха повече от половината от секциите.   Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) няма да изпрати наблюдатели заради положението със сигурността в района. През последните дни най-малко 20 души загинаха при кръвопролития там. В сепаратисткия бастион Донецк улиците са празни, а повечето места, където обичайно се организират избирателни секции, бяха затворени. Кореспондент на Франс прес е забелязал само една функционираща избирателна секция в донецкия град Добропиля.   Западът и Киев виждат шанс вотът да стабилизира страната. Москва от своя страна обяви, че ще признае избора на украинците, въпреки че първоначално обяви обратното.   ЦИК регистрира за участие в изборите 23 кандидати, толкова са имената, изписани на бюлетината, но двама кандидати вече обявиха, че се оттеглят от президентската надпревара.   Смята се, че реални шансове имат четирима души - Пьотр Порошенко, Юлия Тимошенко, Сергей Тигипко и Анатолий Гриценко.   Фаворит е прозападно настроеният милиардер Петро Порошенко, който според социологическите проучвания има подкрепата на около 30 на сто от анкетираните. Той далеч изпреварва бившата премиерка Юлия Тимошенко, лидерка на Оранжевата революция от 2004 година, а след тях остават 17 други кандидати, всеки с подкрепа по-малко от 4 на сто.   Премиерът Арсений Яценюк призова хората да гласуват и защитят Украйна.   Около 1000 наблюдатели от ОССЕ ще следят изборите. Украинските власти са мобилизирали повече от 75 000 полицаи и военни, които ще охраняват изборния процес.   Изборите се произвеждат след месеци на криза, довела до бягството на бившия държавен глава Виктор Янукович и изправила страната на прага на гражданска война. Това са шестите президентски избори в Украйна, откакто бившата съветска република получи независимост през 1991 година. Победителят в тях ще има петгодишен мандат и ще стане петият украински президент.   Избирателната активност не е условие за валидността на изборите след промяна на избирателния закон през март. Ако никой кандидат не получи повече от 50 на сто от гласовете на първи тур, три седмици по-късно, на 15 юни, ще се състои втори тур с участието на двамата кандидати, събрали най-много гласове.   Кандидатите: Порошенко Според социологическите проучвания, цитирани от БТА, Пьотр Порошенко е водещият кандидат. С мощната си кампания по телевизии и с билбордове "шоколадовият цар" на Украйна, обеща "нов начин на живот". В много речи в цялата страна 48-годишният милиардер, натрупал състояние от компанията си за сладкарски изделия, обеща да задълбочи връзките с Европейския съюз и да постигне безвизов режим за украинците през първата година на мандата си.   Порошенко каза, че целта му е в срок от три месеца да нормализира отношенията с Русия и заяви, че програмата му не предвижда членство на Украйна в НАТО .   Той обяви също, че ще продаде бизнеса си със сладкарски изделия и че иска наесен да има парламентарни избори.   Украинският ще остане официалният език на страната, заяви той, но руският ще получи специални гаранции.   Юлия Тимошенко   Петдесет и три годишната бивша министър-председателка и кандидат на партия "Баткившчина" се обърна към избирателите с призива "Трябва да ги спрем!", имайки предвид както руснаците, така и олигарсите.   Тя бе един от лидерите на прозападната Оранжева революция от 2004-2005 г. и бе пратена в затвора по обвинения в злоупотреба със служебно положение. Това стана при управлението на политическия й съперник, президента Виктор Янукович, който бе свален от власт през февруари. Бившият премиер избра справедливостта за основна тема на кампанията си и обеща да се стреми към пълноправно членство на Украйна в ЕС, започвайки от сключване до края на годината на споразумение за асоцииране и безвизово пътуване.   Тимошенко каза, че като президент ще сложи край на руската окупация на Крим, ще увеличи разходите за отбрана до 5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и ще подложи въпроса за членство в НАТО на национален референдум. Украинският ще остане единствен официален език, но ще се запазят правата на регионалните езици, посочи тя.   Сергей Тигипко   Заявявайки, че "взаимното игнориране е грешният път", 54-годишният Тигипко представи себе си като човек, който може да постигне равновесие в Украйна. Ключови моменти от плана му за спасение на страната са преговорите с паравоенните групи и тяхното разоръжаване. Бившият вицепремиер също така обеща да издигне икономиката до европейско равнище и да се фокусира върху западните пазари. Възстановяването на териториалната цялост на Украйна е крайъгълен камък в политиката му към Русия, наред с намаляването на енергийната зависимост от източния съсед. Украинската армия ще отмени наборната служба, а руският ще стане вторият официален език.   Михаил Добкин   Четиридесет и четири годишният бивш губернатор на Харковска област обеща да осигури единство на страната и подчерта необходимостта от добри отношения с Русия на всички нива, което значи руският да стане втори държавен език и присъединяване към Митническия съюз с Москва, Беларус и Казахстан. Добкин също е за отмяна на наборната служба и обеща по-добро заплащане и жилищни условия за военните, като същевременно каза, че ще държи Украйна извън всякакви военни съюзи.   Конституционни промени ще осигурят федерализация на страната, каза той.   Олег Тягнибок   Четиридесет и пет годишният лидер на радикалната националистическа партия "Свобода" обеща да изтегли Украйна от доминирани от Москва организации като Общността на независимите държави, да я направи член на ЕС и на НАТО. Тягнибок иска да въведе визов режим с Русия, а безвизов със страните от ЕС.   Той също каза, че също ще увеличи разходите за отбрана до 5 процента от БВП и предложи да възстанови ядрения арсенал на Украйна, за да парира "руската агресия", заемайки твърда линия срещу сепаратистите.   Ще има украинизация във всички сфери, обеща той.   Дмитро Ярош   Четиридесет и две годишният ултранационалист заяви, че той също иска да превъоръжи Украйна с ядрени оръжия и да спре "руската агресия" и сепаратизма чрез мобилизация на въоръжените сили, Национална гвардия и народни милиции. Всички пълнолетни украинци ще могат да притежават оръжие, каза Ярош, който оглавява радикалната партия "Десен сектор", но участва в надпреварата като независим кандидат.   И той е за тясно партньорство с НАТО и ЕС и иска безвизов режим за украинците и достъп до трудовите пазари на Евросъюза. Отношенията със страните от региона на Черно и Балтийско море са приоритет на външната му политика, наред със задълбочаването на отношенията с Китай и други азиатски страни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: