Danke, merci, thank you, grazie, евроскептици

Европейският съюз е едно деликатно чудовище, беше казал преди няколко години възрастен поет левичар, който по свой си начин е и популист. Други се изказват по-ясно: по всички краища на Европа и в самия й център разни движения под формата на партии от доста време се стараят за представят ЕС и най-вече Брюксел като зло, лакомо чудовище, убиващо родните ни страни.

Европейските избиратели ги слушаха наистина внимателно в седмиците преди изборите за Европейски парламент. Двамата водещи кандидати за председател на Европейската комисия - Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер - не успяха да привлекат вниманието им. Първият опит да се намери лице на ЕС може да се сметне за провален.

Повече демокрация и почти никаква харизма - при тези условия дори ЕС няма как да разгърне крила за полет. Всъщност, трябва да бъдем благодарни на евроскептиците. Дори само възможността те да успеят на евроизборите в много страни, осигури на вота за европарламент известно, макар и ограничено внимание. На тях няма да им е приятно да чуят това - но в крайна сметка те направиха реклама на Европа, превърнаха я в обществена тема.

Danke, thank you, grazie, merci, bedank. Не бива се страхуваме прекалено от евроскептиците. Защото те търсят на грешното място и както и в миналото, ще постъпят по грешния начин. Понеже, докато в националните си парламенти можеха да упражнят влияние за по-малко Европа в съответните държави, в Европейския парламент ще имат възможност само да произнасят абстрактни пропагандни речи.

По този начин те сами ще се доближат до карикатурния образ на европейските депутати, създаден от самите тях: ще пилеят парите на данъкоплатците.

Без фойерверките на евроскептиците и на противниците на ЕС Европа щеше да се превърне в прекалено скучна даденост. ЕС съществува и повечето му граждани смятат, че по принцип той е нещо добро, но не го разбират. За разлика от едно село, град или национална държава, ЕС не е структура, която може да събуди привързаност или страст.

Ритъмът на европейския интеграционен процес е белязан от самото начало от цифри, въглища и брутен добив в тонове. Антивоенният патос като движеща сила на интеграцията никога не е достигал до много хора.

В Европа вече веднъж е било наистина скучно: през 1914 г. От десетилетия е нямало война. Траен мир, нарастващо благосъстояние и прехвърляща границите дружба между народите,
всичко е ставало по-бързо, по-добро, по-модерно и по-здравословно. Изглеждало, че светът се движи по добре трасиран коловоз на прогреса. Но на някои това било скучно.

Четири години преди началото на Първата световна война поетът Георг Хайм записал в дневника си следните редове: “Винаги е едно и също, толкова скучно, толкова скучно, толкова скучно. Дано поне нещичко се случи. Или по-скоро, дано да започне война. Този мир е мързелив,мазен и лепкав като нова политура върху стара мебел.”

Мнозина са пишели и мислели по същия начин и са копнеели за война, която като “кървава баня”, като гръмотевичен удар най-после да подтикне човечеството към велики, а не всекидневни дела. Известен ирландски публицист приветства войната: “Най-после се започна: Европа срещу варварите!”

Добре, че този тип страст към Европа се е уталожил. Днес, сто години по-късно възниква нещо ново, което убягва на традиционните описания и дефиниции в теориите за държавата. Усещаме връзката, която свързва една с друга държавите на Европа. Но тя не е така направена, че от нея да възникне нова държава.

ЕС отдавна вече е повече от съюз или съюз от държави. И изобщо не вреди, че този ЕС толкова трудно може да бъде описан и изобщо не може да бъде класифициран. Европа е в ту целеустремен, ту хаотичен процес на сглобяване. ЕС е структура, която се придвижва напред бавно и на ...

Свързани новини: