Големият губещ е побеждаващата десница

 Изборите за 751-местния Европарламент са спечелени от партията, която загуби най-много гласове, а във Франция и Великобритния те предизвикаха политически земетръс с победите на еврофобите и националистите.

Европейската народна партия (EНП) губи 63 депутати в Европарламента, макар че е на път да спечели изборите. Очаква се консерваторите да получат 211 мандата при досегашните 274. На практиката побеждаващата партия губи една пета от местата и е на път да се окаже най-големият губещ.

Загубата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) са 11 депутати. Очаква се тя да има 185 -ма депутати при сегашните 196. Разликата между ЕНП и ПЕС е 26 депутати повече за консерваторите. Докато в досегашния ЕНП имаше в повече 58 депутати. Трети е "Алиансът на либералите и демократите в Европа" (АЛДЕ) със 75 депутати. Според предварителните данни "зелените" ще имат 58 места, евроскептичната фракция "Европейски консерватори и реформисти" - 39, комунистите - 47, а еврофобская "Европа за свобода и демокрация" - 33 места. Допълнително 40 места са определени за независимите кандидати, а групата "други" включва 56 депутатски мандата. Очаква се именно към тях да бъдат разпределени депутатите от крайно десните партии като примерно френският "Национален фронт".

Във Франция крайнодесният "Национален фронт" (НФ) предизвика истинско земетресение, като получи 25-процента подкрепа – историческо постижение за тази формация. НФ изпреварва дясната опозиционна партия Съюз за народно движение (СНД), а управляващите социалисти претърпяха нов провал с по-малко от 15%. Близо 46 млн. избиратели трябваше да определят 74 френски депутати. С този безпрецедентен успех Марин Льо Пен се насочва към президентските избори през 2017 г., още повече че дясната опозиция СНД изпитва значителни затруднения и не може да говори на един глас за Европа. НФ вече призова за разпускане на Националното събрание. В европейски план той иска да създаде коалиция с популистите от австрийската Партия на свободата, белгийската "Фламандски интерес" и холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс.

Евроскептиците печелят и във Великобритания. Партията на независимостта на Найджъл Фарадж (на снимката) е подкрепена от 29% от избирателите и може да разчита най-малко на 22 места в Европарламента. Управляващата Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън има подкрепата на 24% от гласоподавателите, което й дава 16 места, а Лейбъристката партия е с 23,5-процентна подкрепа и 14 места.

На противоположния полюс са резултатите в Германия, другата голяма и водеща европейска държава. Консервативният Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел печели с 36% изборите за Европейски парламент. На второ място остана Германската социалдемократическа партия (ГСДП) с 27,5%. Партията "Алтернатива за Германия", която беше основана миналата година и се противопоставя на еврото, печели 6,5%, които са достатъчни за влизане в Европейския парламент.

Лявоцентристката Демократическа партия (ДП) на италианския лидер Матео Ренци спечели изборите за депутати в Европейския парламент. ДП получава между 29,5% и 32,5 % от гласовете, "Петте звезди" - 28% , а дясноцентристката "Форца Италия" на Силвио Берлускони се установява на трета позиция - между 18 и 20%.

Истински изборен срив преживяха двете големи партии в Испания – дясната Народна партия , която е на власт от 2011 година, и опозиционната Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП). Народна партия печели 16 места (24 в момента), предаде АФП. ИСРП ще има 14 депутати (23 досега). Така двете партии губят по една трета от досегашните си места в Брюксел. Испания разполага с 54 депутати. Останалите 24 места се разпределят между по-малки партии и движения, включително партията "Подемос" от новопоявилото се през кризата Движение на разгневените, която ще има 5-ма евродепутати.

В Гърция лявата радикална партия СИРИЗА има малка преднина пред дясната "Нова демокрация" на премиера Андонис Самарас. Оглавяваната от Алексис Ципрас СИРИЗА изгради предизборната си кампания на отричането на мерките за строги икономии. Тя получава между 26 и 30% от гласовете на избирателите, а Нова демокрация – между 23 и 27%, показва общо изследване на шест института и оповестено от телевизиите в Гърция.

В Полша малката полска еврофобска партия "Конгрес на новата десница" е на път да влезе в Европарламентя с 4-ма депутати, след като получи 7,2% от гласовете на избирателите. 72-годишният й лидер Януш Корвин-Мике, ексцентричен математик и бивш ултралиберален дисидент антикомунист, твърди, че иска да влезе в ЕП, за да "разруши ЕС отвътре". Иначе управляващата дясноцентристка партия "Гражданска платформа" на премиера Доналд Туск води на изборите с 32,8% и 19 депутати, следвана от "Право и справедливост" на Ярослав Качински. Полша изпраща 51 депутати в Европарламента.

В съседна Унгария дясноцентристката партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан убедително спечели и евро изборите. За нея са дали гласовете си 51,5% от избирателите, които й дава право на 12 от общо 21-те места, полагащи се на Унгария. Този резултат е малко по-висок от парламентарните избори преди два месеца, когато ФИДЕС спечели абсолютно мнозинство и право да сформира самостоятелно правителство.

Втора в сегашния вот е антиимигрантската партия "Йобик", която изпревари социалистите с близо 14,7-процентна подкрепа и ще има три места. С получената 10,9 процентна подкрепа социалистите ще разполагат с две места. Места получават и три по-малки лявоцентристки партии – "Демократична коалиция" ще има двама депутати, а по един блокът "Заедно 2014-Диалог за Унгария" и "Политиката може да бъде различна".

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу призова в понеделник европейските сили да се "обединят" след напредъка на еврофобските партии на изборите за Европарламент. Той определи като "много важно" политическите сили "представени в Европейската комисия" – консерваторите, социалистите и либералите - да "станат заедно отново печеливши"

"Всъщност те са тези, които имат най-широко представителство в новия Европейски парламент" , продължава изявлението си той. "Резултатите показват, че е възможно много силно мнозинство, което да работи".

Като има предвид вълната от антиевропейски, крайнодесни и радикално леви, единственото възможно мнозинство изглежда е в голяма коалиция между консерватори и социалисти с евентуална подкрепа на либералите.

Трите сили "нямат съгласие за всеки детайл, но споделят основния консенсус за Европа, която сега трябва да бъде подкрепена", каза Барозу. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: