Геновева Петрова, "Алфа Рисърч": Има потенциал от избиратели за стабилно дясноцентристко мнозинство

За изводите от резултатите на европейските избори "Дневник" разговаря с политолога Геновева Петрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч".  

Какво казаха избирателите на политиците на европейските избори в неделя?

- В европейски план – препотвърдиха проевропейската ориентация на страната. Един изключително важен сигнал към ЕС и към партиите в страната в контекста на противопоставянето Русия – ЕС през последните месеци. С вота си избирателите предупредиха политиците, че не желаят България да става троянския кон на Русия в Европа.

Във вътрешнополитически план това е своеобразен вот на недоверие към сегашното управление. БСП и "Атака", две от трите партии, които стоят зад него и не разполагат с мобилизационните способности на ДПС, претърпяха силно поражение – сигнал, че правителството няма нужната да продължи управлението си обществена легитимност.

Ако въпросът в неделя беше "за" Европейския съюз или "за" Евразийския съюз (по Боряна Димитрова), какъв е отговорът?

- Определено препотвърждаване на ориентацията на България към Европейския съюз. Извън позициите на отделните партии това е една от най-важните политически победи в тези избори. За разлика от правителството българските избиратели отправиха ясно послание за приобщеност към европейската общност и нейни ценности, а не към евразийския проект. Факт, с който както бъдещите представители на България в Европейския парламент, така и българското правителство трябва да се съобразяват, когато вземат решение с преки последици в национален и европейски мащаб, като например проекта "Южен поток".

 А какъв индикатор е ниската активност?

- Преди всичко активността в неделя бе съизмерима с активността на предишните евроизбори в България. Тоест евроизборите все още не предизвикват толкова висок интерес, колкото националните.

По-интересен е анализът на негласувалите – кой и защо не отиде до урните. Определено от участие във вота се въздържаха БСП привържениците и това е техният "жълт картон" за сегашното управление, което от месеци насам губи доверието именно на собствените си симпатизанти.

Имаше ли купуване на гласове, корпоративен вот? Как можем да си обясним факта, че 20 на сто от дисциплинираните избиратели на ДПС са упражнили правото на преференциално гласуване?

- Медиите отразиха много сигнали за купуване на гласове, съмненията за корпоративен вот също са напълно основателни. Мащабът на подобни нарушения в тези избори дори бе определен като рекорден. След оповестяване на официалните резултати и публикуване на всички секционни протоколи ще може да се провери кой и къде е разчитал на купен и корпоративен вот.

Що се отнася до ползването на преференция от избирателите на ДПС, тя може да бъде също анализирана по-задълбочено, след като излязат официалните резултати, от които стане ясно дали използването й е съсредоточено в конкретни секции. Това би било повод да се тълкува като знак за спазена инструкция да се гласува по определен начин. Особено като се има предвид, че симпатизантите на движението са едни от най-лоялните към партийната листа, а не към отделни кандидати в нея.

Къде са ромските гласове?

- За пореден път като фаворити на ромските избиратели се очертават ДПС и БСП. ББЦ също е, макар и по-слаб, конкурент за гласовете на тази етническа група. Забележителен е резултатът, който ДПС и БСП регистрират сред тези избиратели – ДПС два пъти по-висок от средния за страната, а БСП с 50 на сто по-висок от средния за страната. Освен тях само ББЦ успява да постигне по-високо от средното си равнище на подкрепа сред тези избиратели.

ГЕРБ също получава гласове от ромите, но за разлика от опонентите си има два пъти по-ниска подкрепа сред тях (15%) спрямо 30 на сто за страната.

Има ли истински победител на тези избори и кой е той?

- Истинският победител в тези избори е дясноцентристката опозиция в лицето на ГЕРБ и Реформаторския блок. Всяка от двете поотделно постигна своята победа: ГЕРБ се утвърди като първа политическа сила със смазваща преднина пред БСП, Реформаторският блок опроверга множеството колебания и съмнения, които форматът на коалицията предизвикваше у десните избиратели. Общият успех на основните дясноцентристки партии в страната е индикатор, че мнозинството от българското общество не приема политиката на левицата и коалиционните й партньори.

За какво говори отличният резултат на ДПС - една от партиите, подкрепящи правителството? Има ли ДПС потенциал да стане втора политическа сила и през какво минава такава позиция?

- За способността му винаги да постига толкова висока степен на мобилизация, колкото реши, че му е необходима. Както и в предишни избори се потвърждава тенденцията, че подкрепата за движението не се мотивира от отношението на привържениците му към действията на партията. Това наред със систематично по-високия вот за ДПС в изолирани електорални единици, вот, възпроизвеждан в равнища, за които останалите партии могат само да мечтаят, е макар и косвен, индикатор за организиран и/или специфично стимулиран вот.

Що се отнася до потенциала на ДПС да стане втора политическа сила, движението не разполага с такъв като обществена подкрепа. През всички тези години и въпреки претенциите, че е национална партия, тя не успява да разшири влиянието си извън традиционно подкрепящите го етнически малцинства. Основното предимство на ДПС е способността му да постига недостижима за останалите мобилизация, която увеличава тежестта му при ниска избирателна активност.

В политически план ДПС често е с реалната позиция на водеща политическа сила. Дори в ситуация, когато то е по-малкият коалиционен партньор успява да си извоюва първостепенни властови позиции.

 
На какво се дължи голямата загуба на БСП?

- БСП, както и правителството от месеци получава подкрепата само на най-тясното ядро от симпатизанти, губейки доверието на традиционно гласуващи за левицата социални групи – пенсионери и жители на малките населени места. В рамките на кампанията тя постигна максимална мобилизация сред най-твърдите си избиратели, но не успя да привлече допълнителни гласоподаватели. В този смисъл БСП загуби от това, че воденото от нея управление няма доверието дори сред традиционните леви избиратели, които не излязоха да гласуват. Дори да допуснем, че подадените за всички други леви листи гласове са на БСП, сумарният им резултат остава по-нисък от този на ГЕРБ, а още повече от сумарния дясноцентристки вот за ГЕРБ и Реформаторския блок.

Има ли вариант да не се стигне до предсрочни избори въпреки загубата на левицата и на партията на Волен Сидеров?

- Има, но това би било пагубно. След почти година, в която правителството управлява в ситуация на протест и силно недоверие от хората, продължаването на мандата му може само да задълбочи и без това сериозната политическа криза. Пагубно би било също за мандатоносителя БСП и крепящата парламентарното мнозинство "Атака", които получиха наказателния си вот и ясен сигнал от избирателите, че са необходими предсрочни избори.

Какво се случи на "Атака" и Волен Сидеров и на конкурентния Фронт за национално спасение на България? Какво ще стане с националистичния вот след тези избори?

- "Атака" плати цената за "златния пръст" на Волен Сидеров. Дори силно проруската й позиция, която целеше привличане на русофилски гласове, не успя да я спаси от това.

Що се отнася но националистическия вот като цяло, за разлика от Франция и Великобритания в България той бе по-слабо мобилизиран за участие в тези евроизбори и реализира скромен в сравнение с потенциала си резултат. Това обаче не означава, че трябва да бъде подценяван или игнориран в контекста на бъдещи национални избори. Той има съществен потенциал и най-вече способност бързо да се мобилизира като реакция на конкретни събития, което запазва шансовете му за представителство в парламента при евентуални предсрочни избори.

На какво дължи успеха си Николай Бареков?

- Няколко фактора се открояват зад успеха на Николай Бареков. "България без цензура" се оказа финансово много добре обезпечена за спонтанно възникнала отдолу партия, което й даде възможност да залее медийното и въобще публичното пространство с присъствието си. Това е ресурс, който по данните на Института за развитие на публичната среда в тази кампания не си позволиха дори водещите партии и победителя ГЕРБ.

В политически аспект Бареков и ББЦ привлякоха цели партийни структури от други формации, които разчитат на силно организирани ядра от гласоподаватели – факт, който обяснява странното на пръв поглед преливане на гласове от ДБГ към ББЦ. В социален аспект привлякоха подкрепата на радикално настроените избиратели, които са готови да подкрепят гръмки популистки тези и обещания.

Какво говорят за десницата резултатите на ГЕРБ и Реформаторския блок?

- Най-прякото послание за десницата от тези избори е, че в България има значим потенциал от избиратели, които могат да излъчат стабилно дясноцентристко проевропейско мнозинство. Оттук нататък за десницата е важно да покаже на тези избиратели, че може да им предложи стабилна и устойчива политическа алтернатива, която ще се запази и работи единно в дясното пространство.

Резултатите на АБВ означават ли край на тази формация (въпреки обявеното намерение да стане партия)?

- Мисля, че е рано да се говори за край на АБВ. Ако въпреки неуспеха на евроизборите Първанов продължи да се ползва с доверието на левите избиратели, АБВ ще получи шанс да продължи битката си с БСП в тази част на политическия спектър. Все пак пораженията за Сергей Станишев в изборите са далеч по-големи от тези за Георги Първанов. В редиците на социалистите има сериозно недоволство и неяснота кой ще успее да привлече подкрепата на тази част от социалистите.

Прогнозата на "Алфа Рисърч" за резултатите на 25 май се сбъдна. Какво беше трудно за предвиждане на тези избори?

- Нашите предизборни проучвания уловиха и трите ключови тенденции в тези избори – мобилизацията на дясноцентристкия вот в хода на кампанията, невъзможността на БСП да привлече нови гласове в този период и свръхмобилизацията на вота за ДПС от последната седмица. Когато изследванията отчитат ключовите тенденции, трудностите при прогнозирането на резултатите са по-малко. Все пак предизвикателство до последния момент беше прогнозирането кои от по-малките партии ще излъчат представители в европарламента и дистанцията между водещите партии. Изпитвам силна професионална удовлетвореност от точната прогноза на "Алфа Рисърч" в тези два пункта, както и за цялостния изход от евроизборите.

 Какви слабости показа новият Изборен кодекс?

- Претенциите на авторите на новия Изборен кодекс, че с него нарушенията в провеждането на избори ще останат в миналото се оказаха неоснователни. Трудно ми е да посоча всички слабости, които той допуска в изборния процес, но една от най-сериозните от наша гледна точка се отнася до наблюдателите. Ролята на наблюдателите в изборите е изключително важна, а в този си вид Изборният кодекс допусна да се стигне до подмяна на функциите им. При регистрирани близо 60 хиляди наблюдатели от 36 организации, активни в наблюдението на целия процес, който обхваща и кампанията, и изборния ден бяха "Прозрачност без граници" и "Институт за развитие на публичната среда", чиито наблюдатели наброяваха общо около 200. От което логично възниква въпросът каква е била функцията на останалите хиляди и дали това не е нова форма за купуване на гласове?

Прочети цялата новина

Свързани новини: