Няма я вече “старата Турция”, но и “старата Европа” също я няма

в. Хюриет дейли нюз

Часове след речта на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в Кьолн на 24 май започнаха да излизат първите резултати от изборите за Европейски парламент.

Ердоган се обръщаше едновременно към своите поддръжници от всички краища на Европа и също към лидерите на Европейския съюз - не само към Ангела Меркел от Германия, но най-вече към нея. Той каза, че европейците не трябва да бъркат неговата “нова Турция” със “старата”, която по думите му е била в оправдателна позиция пред гордите европейци; това се е променило с неговото управление, което сега е в 12-тата си година.

Но резултатите от изборите за Европейски парламент показват, че Европа също се променя и не непременно в положителна насока.

Меркел заяви вчера, че “изпитва съжаление” от надигането на крайната десница, което стана забележимо на евроизборите.

В действителност, ако се разглежда разпределението на местата в Европейския парламент, там има лек пробив на евроскептични, ксенофобски и расистки партии. Двете основни политически течения - дясноцентристкото и лявоцентристкото, продължават да имат доминиращо присъствие. Но надигането на тези партии в някои отделни страни е източник на безпокойство за основните европейски политици.

Във Франция Националният фронт е партията, класирала се на първо място, според броя на гласовете, въпреки че тя не присъства във френския парламент; управляващата Социалистическа партия на Франсоа Оланд се нареди на трето място. В Австрия Партията на свободата спечели една пета от гласовете. Златна зора в Гърция успя за първи път да изпрати представител в Европейския парламент.

Основното политическо течение в страните от ЕС не може да остане безразлично към призива на гласоподавателите; очаква се то да вземе мерки за уравновесяване на тенденцията, която веднъж вече бе наблюдавана на континента преди Втората световна война, но която би могла да промени центъра на тежестта на политиката и да го притегли още малко надясно в сравнение с днешния ден.

Европа има тази традиция. Във времена на икономическа и политическа криза религиозните и или етническите малцинства страдат; това са били християните в римско време, евреите и и ромите в по-нови времена. Може да се зададе въпросът дали сега е ред на мюсюлманите.

Това не е в полза на Турция. Ердоган посочва, че Турция, която е държана в чакалнята на ЕС повече от половин век, вече няма да приема обстоятелствата и условията, налагани от ЕС, и би могла да каже: “Както желаете”, но в Европа вече има гласове, които биха отговорили “Така да бъде”.

Дали ще бъде в полза на Турция да играе игра на нерви с новата Европа или да се опита да успокои положението, взимайки под внимание своите политически и икономически интереси?

От Ердоган зависи да даде отговор на този въпрос, за да определи съдбата на Турция, тъй като той има подкрепата на целия народ и държи управлението на страната.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: