Кризата промени баланса на силите в ЕС

 Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент изпълняват тази роля, която им е отредена от договорите на Европейския съюз. В годините на кризата цялата власт пое Европейският съвет и Европейската централна банка.

Председателят на ЕП Мартин Шулц, който е известен със своя остър език, сравни днешната европейска политика на лидерите на страните от ЕС с Виенския конгрес. През далечната 1815 водещите европейски държави с помощта на задкулисните интриги и тайни преговори си разделиха континента помежду си. Думата "демокрация" за дипломатите от онази епоха в най-добрия случай беше ругатня.

На теория днешният ЕС е изграден на базата на съвършено други, ясни, демократични принципи: законите се приемат от Европейския съвет, представителен орган на националните държави, и Европейският парламент като орган, представляват интересите на гражданите на ЕС. Законопроектите се разработват от Европейската комисия, която контролира спазването на всички европейски договори.

Но от началото на дълговата криза в еврозоната, която се разрази в началото на 2010, системата не работи така. За да спасят Гърция от банкрут, страните-членки на ЕС трябваше да импровизират. Те създадоха стабилизационен фонд, оформяйки го като проста фирма и сключиха помежду си съответните международни договори. Всичко това – заобикаляйки действащите структури и процедури на ЕС. Политиците обясняват своите действия така: времето и инвеститорите ни притискаха, а европейската бюрокрация беше прекалено тромава.

Дефицит на демокрация

Европейските парламенти и националните парламенти на отделните държави-членки на ЕС не им оставаше нищо друго освен мълчаливо да се съгласят с приетите без тях решения или да ги одобрят със задна дата. Тенденцията да се приемат решения като се заобикалят действащите правила на ЕС се запази и при обсъждането на Европейския фискален пакт. Договорът беше подписан тогава от 25 от 27 членки на ЕС – беше напълно невъзможно този документ да бъде подписан като се спазят всички европейски норми. Дори привърженичката на договора, германската канцлерка Ангела Меркел беше принудена да признае, че заобиколният път беше единственото добро решение.

В годините на криза в Европа работи старият принцип "който плаща, той поръчва музиката". Централен орган за кризисно управление стана Европейският съвет, в който влизаха страните-членки, разполагащи с пари за спасяването на закъсалите в еврозоната. В същото време Европейката комисия се оказа низвергната до ролята на събирач на статистическа информация и доклади, проплака нейният председател Жозе Барозу. ЕП получа правото само да разработва правилата, орязващи възможностите за увеличаване на бюджетния дефицит на страните-членки. Останалите съществени решения заобикалят евродепутатите.

Меркел ръководи, защото плаща

Германия и Франция, които бяха първоначалните локомотиви на европейската интеграция, продължават да задават тон в ЕС. Както твърди самата Меркел, тя никога не се е стремяла да бъде лидер, но е принудена да играе тази роля. Държавите, оказали се в криза заради високото равнище на държавен дълг, много често обвиняват канцлерката в мудност и нерешителност. А малките страни в ЕС са недоволни, че огромната в сравнение с тях Германия прекалено бързо осъществява своите планове за бъдеща Европа.

Докато кризата определя дневния ред в ЕС, националните правителства, и преди всичко Германия, ще останат център на силата и властта в ЕС, убеден е настоящият вътрешен министър Томас де Мезиер. Германия стана хегемон в Европа против своята воля, смята британският историк Тимъти Гартън Аш.

Новият център на сила: ЕЦБ

Кризата в еврозоната рязко усили ролята на базираната във Франкфурт Европейска централна банка, отговорна за стабилността на европейската валута. Днес ЕЦБ е единственият наднационален орган на ЕС, способен бързо да влияе на международните финансови пазари. При това без всякакъв парламентарен контрол и независим от външен политически натиск. Днес ЕЦБ снабдява частните банки със свръхевтини кредити, увеличава ликвидността и купува държавни облигации на оказалите се в дългова криза страни от еврозоната.

Всички тези мерки бяха преди табу и тяхното нарушаване в по-спокойни времена щеше да предизвика буря от недоволство. Но в годините на криза критиката на действията на ЕЦБ остава сдържана, единствените които си го позволяват редовно са само представителите на Бундесбанк. Впрочем, това малко вълнува директора на ЕЦБ Марио Драги. Той, както никой друг, знае, че в краткосрочна перспектива само поверената му ЕЦБ може да смекчи последиците от кризата и да крепи работата на банковата система.

Любопитното е каква картина дават на този фон допитванията до общественото мнение в ЕС. Европейците се доверяват малко на стабилизационните мерки, приети от Европейския съвет. Само една четвърт от всички британци, французи и немци вярват, че многобройните срещи на върха ще доведат от излизане от кризата. В същото време мнозинството жители на еврозоната смятат, че след десет години ще използват още единната европейска валута

Прочети цялата новина

Свързани новини: