Лиса Стенсфийлд открито за чистата любов и житейските уроци

 "Научих какво е щастието. А то е много просто – хората да се обичаме и уважаваме, да не си причиняваме зло един към друг, да правим добро", казва певицата Лиса Стенсфийлд дни преди да се срещне с почитателите си в Зала 1 на НДК.

Лиса Джейн Стенсфийлд е родeна през 1966 г. в Манчестър и започва своята кариера през 1980 г. След първите си сингли тя прави групата Blue Zone, но само четири години по-късно започва солова кариера, отдавайки се на соул, ритъм енд блус и поп.

Нейните песни са станали част от саундтрака на живота ни и са спечелили безброй награди.

Тя е продала над 20 милиона албума и притежава любовта на почитателите си като актриса и певица.

Хитовете й са нeизброими, а дуетите й с Бари Уайт и с Джордж Майкъл - емблематични.

Уникалният й концерт пред 80-хиляди души на стадион "Уембли" в Лондон през 1992 г. остава в историята и абсолютно утвърждава Лиса като една от най-запомнящите се в света изпълнителки на живо с изключително елегантен и магнетичен стил.

След известно прекъсване, точно преди година, Лиса Стенсфийл обяви:

"Време е за завръщане, време е за нов албум с истинска стойност".

Сега тя отново е в светлините на прожекторите. Лиса започна своето триумфално турне, обикаляйки Западна Европа и завръщайки се сред своята публика с впечатляващи концерти, а сега пътят й я отвежда тук, в София, като на 1 юни в Зала 1 на НДК ще се срещне с всички родни почитатели.

- Вие сте истинска музикална икона. Но бихте ли се описала и като човека Лиса – коя сте всъщност?
- Знаете ли, на младини се чувствах едновременно срамежлива и екстровертна, премерена и импулсивна. Това ме караше да правя странни неща и да взимам нестандартни решения. Например, израснах в Рочдейл, което не е най-интересното място на света, затова, когато бях на 21 и срещнах един италианец, просто го последвах в Рим и се омъжих за него - ей така. Това беше за кратко. Сега съм различна – по-мъдра, по-улегнала. Човек, който обича предизвикателствата и намира удоволствие в работата си.

- През 2013 г. заявихте, че зашеметяването от славата, от 20-милионните продажби на албуми, както и печеленето на две статуетки БРИТ сякаш са Ви разрушили. Какво имахте предвид?
- Да, аз съм на сцената от 14-годишна. Стресът в онези години беше огромен за мен – не ми оставаше време за нищо, освен за албуми, турнета и работа, работа, работа... Тогава се случи така, че се наложи да прекъсна за малко, защото бях много отслабнала, силите ми намаляха от напрежението и стреса и започнах да получавам ранички в устата. Не можех да преглъщам, хранех се само със супи и течни храни, а после се оказа, че съм станала алергична към собствената си слюнка. Излекувах се, но сега вече знам, че когато се печели едно, се губи друго.

- Имало ли е момент, в който сте губила увереността си?
-  Не мога да си позволя в работата си да изгубя увереност, да се почувствам уязвима и несигурна. Това би било край на успешната ми кариера. Това не бих била аз, защото, когато правя нещо, гледам да го направя перфектно до край. Разчитам на това, че пеенето за мен е удоволствие и ми донася истинско удовлетворение.

- 10 години след последния Ви албум, сега се завръщате с нов - „Seven”. Как решихте, че сега е моментът за него?
- Е, все някога - рано или късно, трябваше да стане. Просто почувствах, че е време.

- Какво искате да кажете с песните от „Seven” на аудиторията?
- В този албум аз им разказвам за любов. За женската любов, за жадуваната или за несподелената... Това е музика за душата, всяка една песен е отделна история, която аз споделям с хората.

- Някога съжалявала ли сте за това, че е трябвало да бъдете името Лиса Стенсфийлд, а не човекът...
- Не, нищо в живота ми до сега не ме е карало да съжалявам. Аз съм човек като всички останали.

-  Казвате: „Ако през цялото време всичко беше страхотно, нямаше да научим нищо“, Кой тогава е най-големият Ви урок?
- Научих какво е щастието. А то е много просто – хората да се обичаме и уважаваме, да не си причиняваме зло един към друг, да правим добро.

- Кога открихте чистата любов в живота си?
- Ха-ха-ха...Може да звучи невероятно, но най-истинските неща са винаги на една крачка от нас. И моята голяма и истинска любов е била до мен от дете. С Иън, мъжа на живота ми, се познавам от малка, от училище. С него започнахме да пеем в една група, звучи шаблонно, но той е най-добрият ми приятел, с който заедно работим, заедно се смеем и забавляваме. Имах ранен и краткотраен брак с италианеца, но това беше нещо временно, когато бях само на 21.

Източник: Rob Evans

- Колко е важно да се усмихваме и кое беше последното нещо, което Ви разсмя чистосърдечно?
- Да се смееш е нещо, което трябва да правиш всеки ден. Много неща карат душата ми да се чувства щастлива. Понякога това може да е чудна човешка усмивка, предизвикана от музиката ми. За мен това е много важно. Целта на всеки мой концерт е да накарам хората да почувстват щастие. Тогава и аз цялата грея в усмивка...

- Какви изненади можем да очакваме от концерта Ви в България на 1 юни в Зала 1 на НДК?
- Ние идваме с прекрасна група и целта ни е да накараме публиката да танцува. Не идвайте на 1 юни, освен ако не сте си обули танцовите обувки! Щастливата музика е танцувална, тя те кара да се чувстваш свободен, да мечтаеш, да чувстваш. И ние ще направим това, изпълнявайки песни от товия албум и известните стари парчета.

Прочети цялата новина

Свързани новини: