Най-опасният наркотик не е този, за който си мислите

/КРОСС/ Аз съм от леката категория и винаги съм бил. Не успях да се напия „правилно" преди да навърша 25 години. Чак на четвъртък век една моя нощ завърши с грандиозно повръщане пред всички в китайски ресторант. Чудили ли сте се някога как звучи едновременното изпускане на 60 чифта пръчици за хранене, паднали вследствие на погнуса? Не питайте мен. Аз не мога да си спомня. Бях прекалено зает горчиво да изкашлям онова, което бе останало в стомаха ми, върху килима в ресторанта. Не пиех много по онова време. Подобно на почти всички набори тогава пушех трева. Тя не ми позволяваше да скучая, но същевременно ми пречеше да постигна нещо. Когато ти доставя удоволствие да прекараш цели две седмици на дивана като замаян морски лъв, където да играеш Super Bomberman, да ядеш шоколадови бонбони и да се хилиш на бомбастичния дублаж на Алистър Стюарт в Police Camera Action, нямаш особено много стимули, които да те бутат напред. Марихуаната откъсва от света, така както един голям бутон за пауза би направил. Започнах да върша някакви неща, чак когато спрях да пуша. Да, все още играя видео игри на дивана, тъпча се със сладко и се хиля на някакви телевизионни предавания, но дните, в които трябва да напусна своя пашкул, за да ида до кварталния магазин за мляко преди да затвори, са по-скоро леко неудобство, отколкото продължителна мисия до Марс

Прочети цялата новина

Свързани новини: