НАТО обяви като приоритет намаляването на енергийната зависимост от Русия

Разнообразяването на енергийните източници трябва да бъде първостепенен трансатлантически приоритет и трябва да намалим зависимостта си от Русия. Това заявява генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в месечното списание на пакта, представено в сряда.   Подкрепата на България, Австрия, Италия и други за "Южен поток" очертава пропастта между заявките на ЕС и конкретните резултати от общата енергийна политика, се посочва в анализа. Пактът определя този проект като най-скъпия подобен газопровод, който ще повиши и без това високите цени на газта. Това би станало в момент, когато има много други по-евтини начини за доставки на газ, пише в документа, цитиран от БТА.   "Южен поток" би задълбочил зависимостта от Русия и би подкопал всички други по-рационални проекти за разнообразяване на източниците в Югоизточна Европа. "Ако например България, Румъния, Гърция, Кипър и Хърватия разработят техни офшорни конвенционални проекти и проекти на собствена почва, това би повишило производството на газ, би създало много повече трайни работни места и би предоставило възможности за износ на газ през по-евтини и кратки пътища, отколкото от Русия, до други европейски държави", пише в документа.   Въпросът не е дали Европа може да разнообрази доставките, а дали има политическа воля и стратегическо виждане за противопоставяне на руския натиск, заключава НАТО.   Преди това Расмусен изтъква, че енергийната сигурност се превръща в истински стратегически проблем с множество отражения върху държавите от Алианса. По неговите думи, дори без украинската криза, политическите и икономическите предизвикателства, както и препятствията по отношение на сигурността, съпътстват енергийните доставки за много държави от НАТО.   В анализите към представеното издание се уточнява, че половината от бюджета на Русия се съставлява от добива на нефт и газ, като формира 1/4 от БВП на държавата. Руската енергийна стратегия винаги е била насочена към задълбочаването на европейската енергийна зависимост от руските доставки, пише в документа.   Според експертите на НАТО, така Москва се стреми да разшири своето икономическо и геополитическо влияние, както и да намали опасността за собствената си сигурност.   Дори преди украинската криза Русия целеше ясно да разгърне доставките си на газ към Азия. Всякакви европейски санкции в енергийния сектор не биха могли да бъдат компенсирани с износ към Китай заради липсата на инфраструктура, се посочва в анализа.   Русия и Европа са взаимно зависими от търговията с енергийни ресурси, тъй като европейците са най-големият клиент на енергия, а руснаците разчитат на вноса на технологии и капитал. Руските силоваци (от енергийния сектор) разглеждат тази взаимовръзка като неравновесна, тъй като Русия би издържала година без европейски капитали и технологии, докато Европа не може да преживее и 30 дни без руския газ (30 на сто от общия внос). Решението е посочено в очакваното от следващите години включване на Южния газов коридор, развитието на все повече терминали за втечнен газ, осигуряването на двупосочни връзки между европейските газопроводи. В днешното положение като предимство се отчита това, че настъпва лято, а миналата зима бе топла и това е довело до запазване на натрупаните в ЕС резерви от газ.   Расмусен отбелязва, че зависимост на Европа от внос на енергия нараства, заедно с потреблението в Индия и Китай. Наблюдават се терористични и кибернетични нападения срещу рафинерии, продуктопроводи и електроцентрали, добавя генералният секретар.   Той уточнява, че спад в цените на горивата би бил последван от нестабилност в държавите износители, включително в Русия. Според него проблемите в Украйна могат да дадат отражение на доставките, а от там и на сигурността в някои държави от Алианса. Расмусен отбелязва, че в последните години е имало множество нападения над средствата за пренос на енергия. Тези случаи са били наблюдавани главно в Африка, но е възможно извършителите им да не ограничат действията си само там. Той допълва, че дори единично нападение над енергийна инфраструктура би могло да доведе до взрив на цените на енергията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: