След потопа

Това трябваше да се случи! Не е божие наказание, а цената на продължаващото с десетилетия нехайство.

Ще изминат години и десетилетия, докато това поколение свидетели на ужасния старозаветен потоп не забрави разрушителните вълни на безименните потоци, придошлите реки, разрушаването на къщи, свлачищата, пропукването и изчезването на пътища, евакуацията и приемните центрове за бежанци. Причинени са щети за един милиард евро. Такава оценка направи набързо германският “Шпигел”. Може и да са по-големи. В средата на май 2014 г. бедна Сърбия потъна в още по-голяма беда. На чие име да бъде тази десетцифрена фактура? Кой, кога и как ще компенсира загубите?

Това не е реторичен, а реален въпрос. Гражданите питат: “трябваше ли да ни се случи това?” Отговорът е: “Да, трябваше, тъй като с десетилетия проявявахме нехайство към водата”.

Можеше ли щетите да бъдат по-малки? Можеше, ако не бяхме забравили мъдростта: “Водата е добър слуга, но лош господар”. Ако бе реализиран проектът “1000 акумулации”, щетите щяха да бъдат поне с една трета по-малки.

Министърът на външните работи на Холандия Франс Тимерманс каза на откриването на панаира в Нови Сад преди няколко дни, че Холандия е превърнала своя лют враг - водата, в приятел и съюзник. Народът е работил и е плащал високи данъци от столетия. Страната, която на всички езици се нарича ниска страна, издигна високи насипи на брега на Северно море, изгради мрежа от канали, бентове, шлюзове, инсталира помпи и други устройства, които държат водата под компютризиран контрол. Холандия се превърна в цветната градина на Европа, стана втори световен износител на излишъци от храна. Гостът от Холандия посъветва гражданите на Сърбия какво и как да правят. Благодарим му, защото и това е помощ.

Това не е първото голямо наводнение у нас. Те бяха стотици, но ние още не сме си извлекли поука, че и ние трябва да превърнем водата в съюзник!

Тези дни, в “наводнението” от изявления и интервюта на ръководителите, които посетиха пострадалите райони, никой не каза, че спешно ще бъде изготвена водна стратегия и ще започне борба с водната стихия. Ето това ни тревожи. Лош знак, който, бих казал, ме хвърля в отчаяние. Трябва веднъж завинаги да обуздаем разрушителния излишък от вода и да я запазим за летния недостиг по време на сушата. Това е работа, която ще продължи поне 50 години, може би и повече, в зависимост от средствата, които Сърбия ще вложи във водната индустрия. Много закъсняваме и много изгодната инвестиция във водната индустрия трябва да бъде многократно по-висока от досегашните скромни вложения.

Освен благоприятните чуждестранни заеми е неизбежно и по-голямото участие на всички граждани. Те трябва да приемат този данък, защото става дума за техния живот и оцеляване, ако не искат да оставят на внуците си драматични евакуации и загуба на имущество. Ще има помощ от страна на приятелските страни, може би и от Европейския съюз, но това ще бъде достатъчно само да се посмекчат мъките на хората в Крупан, Обреновац, Колубара.

Затова фактурата за огромните щети ще бъде адресирана към всички граждани на Сърбия. Няма кой друг да плати. Нашите предци и ние, техните наследници, сме отговорни за недостига на инвестиции в продължение на десетилетия, което е знак, че още нямаме култ към водата - твърда основа за напредъка и процъфтяването. Народът има поговорката - Всяко зло за добро, и единствената възможна полза от този потоп е поуката, че това не трябва да се повтаря. В дните на траур и тъга Сърбия трябва да мисли за жертвите и щетите, но и за своето бъдеще.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: