Живи сме, защото не дочакахме "Бърза помощ"

Преди точно 18 години и ние чакахме линейка на "Бърза помощ".Аз и приятелката ми тогава.Чакахме на сравнително удобно за тях място - пред Полиграфическия комбинат на бул. "Цариградско шосе" - това е точно на 3 завоя от центъра за спешна помощ и на няколко километра оттам.Чакахме в много удобен за тях час - около 4 часа след полунощ, когато не само няма задръствания, а въобще движение по улиците. Обажданията към тях са много по-малко и съответно свободните екипи - чувствително повече.Чакахме е силно казано, защото бяхме в безсъзнание - проснати на асфалта след 12-метров полет, причинен от пияна шофьорка, която ни помете с 80 километра в час от тротоара на спирката, където опитвахме да спрем такси."Бърза помощ" обаче така и не идваше и наши приятели ни натоварили окървавени в един микробус на Българската телеграфна агенция и шофьорът - един добър човек, ни закарал за минути до "Пирогов".Както разбрах в следващите седмици, след като се събудих прикован на легло във Втора травматология на болницата (там си изкарах следващите 45 дни), линейката била пристигнала пред Полиграфическия комбинат половин час след сигнала за помощ.Какво обаче се е случвало през тези болезнени 30 минути в противошоковата зала на "Пирогов"? Там, на три легла, разположени едно до друго, сме били наредени тримата - аз, приятелката ми и шофьорката, която ни размаза

Прочети цялата новина

Свързани новини: