Какво щеше да каже Достоевски на премиера Ердоган?

Героят на Достоевски Альоша Карамазов казва следното: “Всички ние сме отговорни за другите, но моята отговорност е по-голяма от тази на останалите”.

Може ли едно общество да се ръководи “добре, ефективно и продуктивно” без справедливост, съвест и свобода?

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в последно време се е съсредоточила върху развитието и растежа, осигурявайки справедливост и свобода само на собствените си избиратели. Идентифицирайки Турция със собствения си електорат, тя желае всички да са облечени в еднакво облекло, да имат същите възгледи и да видят един човек като единствен лидер. Иска само един вид хора, само един вид мнения: развитие, развитие, растеж, растеж, на всяка цена…

Наказва онези, които застанат срещу тази мисия: хора понесоха насилие, загинаха млади, биваха отритнати, уволнявани, набелязвани. Влязоха в мините, за да си изкарат прехраната, а се задушиха от въглероден оксид.

Протестираха за околната среда, за права и свободи, за участие, бяха посрещнати със сълзотворен газ, с насилие.

Загубихме младежи. И продължаваме да ги губим. От Гези (парк в Истанбул, който стана причина за антиправителствените протести миналата година, бел.ред.) до Окмейданъ (квартал на Истанбул, който често е сцена на протести, бел.ред.) - цяло множество млади хора умират.

Турция от ден на ден все повече се превръща в страна, където доверието между различните хора намалява; а между себеподобните е високо, в “общество на общностите”, което няма доверие в различното. Общността заема мястото на обществото. Всяка идентичност създава своя общност и гледа на тази общност като на “сигурно убежище”.

Бързо напредваме към една поляризирана, разделена на общности Турция. Трябва да подчертаем, че затварянето в кръга на себеподобните, разделението на общности, които нямат доверие към различните, е развитие, което може да тласне Турция, и без друго затънала в проблеми, към нежелани места.

Тархан Ердем (известен турски социолог) изчислява, че консервативната общност на ПСР наброява 14 милиона, а светската общност на Народнорепубликанската партия (НРП) около 8 милиона души. Между тези общности доверието е нулево; подхождат едни към други, делейки се на приятели и врагове.

ПСР смята, че е много силна. Става безмилостна към онези, които са срещу нея. Прилага спрямо тях същите несправедливости, които някога самата тя понасяше.

Безмилостният стремеж към растеж, при който на работниците не се гледа като на хора, доведе до трагедията в Сома, загубихме 301 наши миньори.

От Гези до днес загиват младежи, всичките алевии (мюсюлмани, които изповядват по-либерална форма на исляма, бел.ред.). Алевиите подхождат много зряло и не казват “умират алевийски младежи”. На всяка среща в чужбина обаче ми задават един и същ въпрос: “Върви ли Турция към междусектантски сблъсък на основата на алевизма?”. Като някой, който познава недалечната история на Турция, аз съм обезпокоен.

Премиерът Ердоган не отива в Германия като министър-председател на важна държава, която ще стане член на ЕС, а за да се обърне към собствените си избиратели. В Германия за Ердоган се говори по доста неприятен начин. Посещението му е нежелано и това се казва в прав текст. Ердоган пристига, говори пред множество привърженици на ПСР, вътре скандират “за”, а навън “против”. С една дума, тъжно…

Вървим към президентски избори на фона на разединена на общности Турция и безмилостен стремеж за растеж. Нямаме нужда от обичан, боготворен или будещ страх лидер, а напротив, нуждаем се от справедлив и честен ръководител.

Обществото не е общност, а точно обратното, съставено е от плурализъм, различни мнения, идентичности, начини на живот. В плуралистичните общества първостепенно условие, за да бъде възприемана една власт като честна и справедлива, е изказванията и начинът на действие на лидерите и ръководителите да извеждат на преден план правата и свободите и да бъдат водени от съвестта.

В книгата си “Братя Карамазови” Достоевски слага в ...

Свързани новини: