Поточна линия за статути или дойде ли бежанската пролет

Бежанска криза, борса за бежанци, протести, нечовешки условия - това са само част от епитетите, които описваха невъзможността на държавата да овладее потока от имигранти в края на миналата година. Няколко месеца по-късно картината, а и отзивите, въпреки негативните констатации от правозащитните организации, изглежда много по-различно: само от началото на 2014 година до края на април Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е предоставила 2154 бежански и 1488 хуманитарни статута , като отказите за предоставяне на статут са едва 111. Само за месец април агенцията е предоставила статут на бежанец на 657 лица и хуманитарен статут на 191 души. Потръсилите през 2013 година закрила са 7144 души, като получилите статут на бежанец са 183, а хуманитарен – 2279. Сравнено с останали години тези цифри са истински рекорд. Преди близо 11 години, когато за първи път агенцията започва да работи, картината е драстично по-различна. През 1993 и 1994 година 837 души са потърсили закрила, но нито един от тях не е получил статут. Едва през 1995 година агенцията е предоставила 73 статута на бежанец и 14 хуманитарни статута, но при значително по-малко хора потърсили убежище – едва 451. Първият пик на предоставяне на статути е през 2001 година – след атентатите на 11 септември и американската офанзива в Афганистан. Тогава българската държавата предоставя 1185 хуманитарни и 385 бежански статута при 2428 потърсили закрила. Дали заради слабия натиск или заради липсата на стратегия, в края на миналата година държавата се оказа неспособна да овладее ситуацията, въпреки предупрежденията от службите месеци преди това.  Днес ситуацията се нормализира – това е общата констатация и правозащитниците.  „Условията в началото наистина бяха много тежки, но в координация с ДАБ и българската държава, нещата се нормализираха и подобриха, независимо от тежката финансова ситуация в страната“, коментира за OFFNews д-р Акрам Наюф от Асоциация „Свободна Сирия“ . Той е един от хората, които на място се запознават с проблемите на бежанците от началото на кризата. „Ситуацията е динамична. Сега идват бежанци, но те са по-малко. В един момент техният брой достигна 10 хил. души“, коментира той и отбелязва, че освен подобряване на условията в бежанските центрове агенцията е направила всичко възможно да ускори процедурите по даване на статут на бежанец или хуманитарен статут. Веднага след получаването на статут, сирийците търсят начин да продължат пътя си към Западна Европа. Една от причините да не искат да останат тук, според д-р Наюф, са все пак условията по лагерите, въпреки усилията те да бъдат подобрени. Другата причина е липсата на перспектива, която бежанците намират в България. „Нямаме национална програма за интеграция и хората, след като получат статут, няма какво да правят. Единственото нещо в момента, което упражняват като свое право и то с изключително големи уговорки от страна на агенцията, е подпомагане до 6 месеца за настаняване. Те оставят в лагерите, което обаче не е интеграция“, коментира адв. Илиана Савова от Българския хелзингски комитет (БХК). Големият проблем пред бежанците у нас вече не са условията за настаняване, а тяхното бъдеще оттук нататък. „Не се гласува стратегия за интеграция, въпреки че Европейската комисия каза, че ще финансира всички мерки, за които българското правителство няма средства. Оправданието на вицепремиера Бобева беше, че не предприемат нищо, за да не насъскват националистическите партии. Това означава, че няма да помогнем на хората, ще ги оставим да гладуват, защото имаме политически съображения във връзка с изборите“, коментира адв. Савова. Според нея хората в лагерите умишлено се държат в мизерия и без перспектива, за да бъдат насърчени да търсят спасение на запад, накъдето и без това са се устремили. Бежанският статут дава възможност на хората да потърсят по-добри условия извън България без допълнителни административни спънки. С „производството“ на повече статути съотношението бежански-хуманитарен статут е 30 към 70%, като тенденцията е към промяна на съотношението в полза на бежанския статут. „Ако могат да заминат ще е по-добре. Ние тук им предлагаме и работа, опитваме да ги интергираме да учат език, история... и това ще бъде най-хубавото. Те са способни – сред тях има лекари, художници и т.н. Агенцията по заетостта също им предлага работа, работодателите предлагат работа на бежанци и предоставят материална помощ и хранителни стоки“, разказва д-р Акрам. По думите му от края на миналата година около 3 хил. човека – предимно сирийци, са получили статут и вече са заминали за Западна Европа. „Нещата не са идеални, но такива са възможностите на българската страна“, обобщава той. Правозащитните организации отбелязват и друго предизвикателство пред Агенцията – в момента сирийските граждани преимуществено получават статут. Това е за сметка на други бежанци, като тези от Афганистан например. „Процедурата все пак трябва да бъде за всички хора, които идват тук. Има афганистанци, които също не бягат от хубаво, има и други хора, които имат нужда от закрила и техните процедури са оставени „на трупчета“, коментира адв. Савова. Статистиката показва, че от януари 1993 година до края на април 2014 година най-голям брой молби за получаване на статут са подадени от граждани от Сирия – 6791, следвани от бежанци от Афганистан – 6462 и Ирак – 5608. В краткосрочен план ДАБ си е поставила за цел повишаване на капацитета на част от седемте си поделения в страната, които в момента могат да поберат 4600 души. Целта е до края на годината да бъдат разкрити допълнително 5240 места. В момента 49% от капацитета на общежитията е зает от бежанци. От тях сирийскитге граждани са 1836 души.

Прочети цялата новина

Свързани новини: