Рециклиране

Управляващото мнозинство се окопава във властта. Резултатите от изборите за Европейски парламент промениха политическата геометрия на управлението. ДПС пое инициативата да определи условията, при които ще удължи съществуването на сегашния парламент. БСП може да се надява само на условия, които ще й позволят да се добере до местните избори през 2015 година без непоправими щети. "Атака" ще се опита да се закрепи в полето на нео-комунистическата реторика, без видими шансове за оцеляване в сегашния й вид след края на този състав на Народното събрание. Разпределението на гласовете, подадени на изборите за Европейски парламент, показва, че управляващият в момента политически съюз би се озовал в опозиция, ако днес се проведат парламентарни избори. Но поне засега за мнозинството от българските граждани промяната в разпределението на политическата подкрепа не води към представата за ново, устойчиво мнозинство. Структурата на следващия парламент, която очертаха отминалите току-що европейски избори, съответства напълно на дълбоката фрагментация на българското общество, но не отразява ясна политическа перспектива за стабилно управление. Озовахме се в своеобразен ауфтакт, в непълен такт, в „слабо време”, което в музиката подготвя „силния”, пълен такт, но изисква допълнително внимание, както от изпълнителите, така и от публиката. Консолидирането на смислена политическа алтернатива на сегашното статукво се нуждае от време, а търпението на публиката изглежда почти напълно изчерпано. Друг въпрос е доколко става въпрос само за търпение или публиката вече е привикнала със стила на този тип властови изпълнения. Оцеляването на сегашния властващ съюз преминава през политическо рециклиране не само на правителството, но и на ресурсите на парламентарното мнозинство. Най-съществената част от тази операция ще трябва да бъде договорена и проведена на територията на БСП. Условията ще бъдат определени от ДПС, но изпълнението ще трябва да обхване и части от вътрешнопартийната опозиция. Първата фаза на този процес ще трябва да приключи с отстраняването на председателя, но тя ще коства допълнителни усилия и би могла да увеличи броя на косвените жертви. БКП, а след това и БСП имат богат опит в упражнението „отстраняване на председател”. Но този път „сценарият Априлски пленум” ще трябва да претърпи някои съществени редакции. Влиятелни групи в БСП осъзнаха, че запазването на Станишев на председателското място ще изложи на нарастващ риск собствените им партийни и корпоративни интереси. За разлика от Априлския пленум на БКП борбата срещу „култа към личността” този път ще продължи по-дълго и може да засегне много повече групи, кланове и фамилии, отколкото преди. Мнозина подцениха амбициите на Станишев не само да концентрира управлението на партията, но и систематично да подменя широката периферия от позиции, през които би могъл да бъде атакуван председателския пост. Независимо от очевидните причини за неизбежния провал на БСП, все още въпросът за персоналните промени „на върха” предполага „съгласуване” със „здравите сили” и „сигнал отвън”. Този тип сигнали винаги са идвали от едно и също място и като че ли след кримската офанзива на Русия мнозина са готови да разчетат сигналите като подходящи за „вземане на мерки”. Съществената криза на сценария идва от факта, че до сега БКП/БСП не е била принудена да се съобразява с друг политически субект. Днес, само няколко дни след изборите за Европейски парламент, вътрешнопартийната смяна ще трябва да протече по предварително договорени условия, под външен и вътрешен натиск и без никакви гаранции за почести и светло бъдеще за „носителите на априлската промяна”. Почти едновременно с това, на рециклиране ще трябва да бъде подложено и правителството Орешарски. След като направи първата стъпка още в изборната нощ, сменяйки министъра на околната среда и водите, ДПС ще постави много конкретни изисквания за преразпределение на зоните на влияние, при запазване на министър-председателя. Лютви Местан вече заяви, че те няма да подкрепят друг премиер в рамките на 42-то Народно събрание. Министърът на здравеопазването най-вероятно ще бъде следващата изискана смяна, още повече след скандала „Бърза помощ”. Но това ще означава да се посегне на „вътрешния кръг” от връзки и зависимости, изграждащ ядрото на партийното ръководство в БСП. Ремонтът на кабинета вече не може да постигне очакваните резултати. Времето за това отмина. Дори и смяната на пет-шест министри вече няма да е достатъчно силно средство за неутрализиране на политическата криза. Все пак, това ще се случи, защото стратегическият интерес на ДПС предполага колкото е възможно по-дълго удържане на властта при сегашното разпределение на силите. Движението не носи никаква отговорност за управлението, върху което оказва все по-голямо влияние. Интересите на БСП са в същата посока, но в момента те нямат определящо значение. "Атака" също разчита на повторна преработка на властовите ресурси и извличането на колкото е възможно повече политическо време, но нейните интереси няма да се отразят пряко върху изхода от политическата криза. На рециклиране ще трябва да бъдат подложена и съществена част от партийните кадри „в центъра и по места”. Бъдещият евродепутат, избран с номер 15, Момчил Неков от прецедент може да се превърне в емблематичен персонаж за новия „априлски вятър на промяната” в БСП. Без съществена разлика по отношение на компетентност и образование, новите кадри ще компенсират липсата на партизански произход с безогледната си амбиция. Набиращата сила теза за необходимостта от смяна на поколенията, лансирана от определени среди в БСП, ще бъде насочена към неутрализиране на вътрешнопартийната опозиция, а може би и към повторно привличане на напусналите партията. През фигури като Драгомир Стойнев и други „нови лица” ще се търси установяване на диалог с АБВ и други леви формации, за да бъде компенсирана - поне отчасти - представата за непосредствено предстоящ политически провал. Но, за да проработи подобна стратегия, тя би трябвало да включва и въпроса за коалиционните партньори на БСП, които днес представляват Коалиция за България. Тази защитна среда, на която ръководството на БСП разчиташе години наред, ще трябва да бъде пренаредена и на свой ред рециклирана. От забвение ще бъдат извадени апаратчици на средно равнище, но маскировъчните мерки няма да прикрият липсата на реални промени. Малко повече от година преди местните избори, които имат ключово значение, както за политическото дълголетие на БСП, така и на ДПС, страната навлиза в политическа криза. След продължилия твърде дълго период на нестабилност и нарастваща неопределеност политическите институции на практика не функционират и не могат да гарантират демократично управление. Започналите консултации между управляващите, както и анонсите за подобен род преговори от страна на ГЕРБ и ББЦ, не води към бързо и ефективно преодоляване на кризата. Няма съгласие около основни приоритети; няма политическа воля за спазване на правилата; липсва необходимата политическа експертиза за изработване на програма за действие, която да избягва рисковете и да концентрира усилията към постигането на общи цели. При тези условия ДПС не само ще определя правилата, но и ще оказва влияние върху ритъма и границите на допустимата промяна. Обхватът и формите за рециклиране на управлението ще определят условията, в които ще достигнем до предсрочни парламентарни избори – все още по-вероятно през есента, отколкото през зимата или пролетта на 2015 година. Напълно ясно е само това, че в сегашната ситуация всяко поредно отлагане на изборите ще увеличава социалната цена и разрушителните последствия на кризата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: