Една отслабена Франция може да предвещава края на Европа

Истинското земетресение беше падането на Берлинската стена. Четвърт век по-късно Европа продължава да е разтърсвана от вторични трусове. Владимир Путин иска да съживи съветската империя. Франция изпитва трудности в Европа, доминирана от обединена Германия. Руският президент е обречен в крайна сметка да се провали, но през това време може да причини поразии. Франция се измъчва, вместо да признае, че Европа сега принадлежи на някой друг.   Европейските лидери си въобразяваха, че животът след комунизма ще продължи до голяма степен като преди. ЕС ще приеме новите демокрации от изтока. Единна валута ще отслаби господството на германската марка и ще закотви Германия в съществуващия европейски ред. Така беше преди време.   Изборите за Европейски парламент миналата седмица не бяха точно популисткия погром, за какъвто превъзбудено говорят някои медии. Все пак протестът, насочен срещу елита, имиграцията и в някои случаи ЕС, беше достатъчно явен. Във Франция, Великобритания и Дания ксенофобската десница постигна значителен успех. На други места гневният вот се разпредели между левицата и десницата. Популистите и евроскептиците сега държат 30 процента от местата в парламента на ЕС. Путин приветства подобните нему и също толкова неприятните си съмишленици националисти.   Изненадата е, че се очакваше някой да се изненада от резултата. Континентът преживява пет мрачни години на понижаващ се жизнен стандарт, растяща безработица и налагани от държавите икономии. С изключение на Ангела Меркел в Германия Европа не е благословена с лидери, които вдъхват доверие на хората.   Замислените за друга епоха социални системи се огъват под натиска на глобализацията. Едва ли е учудващо това, че доста голям дял от избирателите са склонни да смятат тези избори за безплатен шанс да натрият носа на политиците от мейнстрийма.   Лидерите на ЕС не бива да изпадат в самодоволство. Съюзът трябва да обръща внимание на всекидневните тревоги на обикновените граждани и да се въздържа от намеса в дребните п детайли на националния живот. Би било много жалко, ако сега политиците отхвърлят това послание, избирайки федералист от старата школа като Жан-Клод Юнкер да оглави Европейската комисия.   Въпреки това техническите подробности на европейската интеграция са по-маловажният въпрос. Несигурността и неравенствата, които произтичат от глобализацията, не са грешка на ЕС. Ако има нещо, което да критикува сериозно, то е, че съюзът не успява да намери икономическа и политическа стратегия, която да покаже, че страните членки биха изпаднали в доста по-тежко положение, ако са сами.   Това бяха по-скоро национални, отколкото европейски избори. Големите трусове станаха във Франция и Великобритания: Националният фронт (НФ) на Марин льо Пен изтласка десноцентристкия Съюз за народно движение (СНД) и социалистите на президента Франсоа Оланд съответно на второ и трето място, а Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) на Найджъл Фараж събра най-много гласове на изборите във Великобритания.   Социологическите проучвания във Франция показаха, че избирателите на НФ са имали много по-голямо желание да ударят шамар на елита и са били много по-заинтересувани от имиграцията и заетостта, отколкото от техническите процедури в Брюксел. Поддръжниците на ЮКИП също бяха най-обезпокоени от имиграцията и икономиката.   Резултатите във Франция са несравнимо по-важни - и не просто защото усмивката на Льо Пен не прикрива фашистките и антисемитски корени на НФ. Великобритания от известно време се отдалечава от своя континент. Ако тя напусне, останалата част от ЕС би понесла тежък, но не и фатален удар. За разлика от нея Франция е стожер. Без Франция еврото и целият европейски проект биха рухнали без чужда помощ.   Продължителното цупене на няколко френски правителства започва да прави немислимото мислимо. Ако говорите с германски политици, ще видите, че те не се занимават прекалено много с испанския дълг или италианската вялост. Страната, за която те наистина се тревожат, е Франция. Германия знае по-добре от мнозина какви са опасностите от прекаленото увеличаване на мощта на Берлин.   Основополагащата сделка на ЕС уравновесява германската икономическа сила с френското политическо водачество. Прословутият локомотив на интеграцията имаше двама машинисти. Дори след германското обединение президентът Франсоа Митеран се чувстваше достатъчно окуражен, за да каже, че повече Европа означава повече Франция. Даже през 90-те години на 20 век настроенията бяха повлияни повече от надежда, отколкото от очакване. След две десетилетия на слабо представяне в икономически план това вече звучи съвсем глупаво.   Изкушението е да бъде обвинен Оланд. Справедливо е да се каже, че той пропиля първите две години от своето президентство, преструвайки се, че има безболезнен начин за подсилване на отдавна залитащата френска икономика. Тази година Оланд обеща промяна на подхода, но се прокрадват съмнения дали той притежава необходимата решителност, за да осъществи реформите и да възстанови конкурентоспособността на страната.   Оланд е само поредният такъв лидер. Предшественикът му Никола Саркози обеща "скъсване" с модела на държавен контрол и планиране на икономическите политики. На практика Саркози предизвика само леко вълнение.   Минаха повече от 30 години, откакто Франция имаше балансиран бюджет, и изглежда почти толкова, откакто безработицата беше доста под 10 процента. За съжаление, Националният фронт - партия, която е колкото неприятна, толкова и неспособна да предложи решения - се облагодетелства от вот срещу икономическия провал.   Странното е, че Франция не е някакво продънено корито в икономически план, както представят нещата мнозина англофони. Тя има висока производителност, компании от световна класа, умели работници и - на фона на общата картина в Европа - по-добър демографски профил от повечето страни. Проблемът е, че държавата има твърде голяма роля, а обществените и социални системи са твърде негъвкави.   Преди всичко на Франция й липсва лидер с необходимата политическа сила и откровеност, за да оправи нещата. Вотът за Льо Пен беше силно предупреждение за опасностите от бездействието. Популистите няма да срутят ЕС. Но една омаломощена Франция може да го направи.   По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: