Меренето чий демократизъм е по-голям и по-корав бе ядрото на "детската болест" на демокрацията

/КРОСС/ Псевдо-аристократичното високомерие съпътства цялата история на Демократичните сили през последния четвърт век. Още през 1990 г. започнаха вътрешните разправии кой е истински демократ и кой - ерзац, скрит комунист и т.н. Не че нямаше мнозина изпратени от съответните служби, но вътрешното мерене чий демократизъм е по-голям и по-корав бе ядрото на това, което наричаме "детската болест" на демокрацията. Това пише политологът Огнян Минчев във Фейсбук като отговор на въпросите "Защо не гласуваха принцовете на демокрацията и защо половината симпатизанти на Кунева я напуснаха?", поставени на анализ от Евгени Петров в негова статия.  В коментара си политологът посочва: Само че детството мина, а през юношеството заедно с младежките пъпки - Багера, Ментата, Кардинала, ухиления гепаджия, кафе-Генерала - избуя още по-силно меренето на демократичното достойнство. Колкото повече се смаляваше размера (2001-2003-...-2013), толкова повече се рекламираше стоманената твърдост на остатъците - особено на някои от тях... Оказа се, че сме създали богоизбрана(и) секта(и) на "демократите от седмия ден", които дълбоко вярват - и до ден днешен, че една е демокрацията (тяхната представа за нея) и ... един е и нейният пророк..

Прочети цялата новина

Свързани новини: