Парамедици, а не лекари, в линейките

/КРОСС/ Внезапна смърт на млада жена. Обвинения за закъсняла линейка. Проверка. Заплаха за уволнение на директор. Протест на подчинените му в негова защита. Това е телеграфното описание на случай от последните дни, поставящ за пореден път проблемите на спешната помощ във фокуса на общественото внимание. Историята беше подробно разказана от медиите, представени бяха различни гледни точки и мнения, но в обясненията кой крив и кой прав някак си се губят съществените поуки, които могат да се извадят от нея. А те са три и са адресирани до гражданите, работещите в спешните центрове и до политиците. Първо за гражданите. Медиците не са вълшебници. Идването на линейка не значи 100% връщане към живота. Разбирам болката и гнева на роднините, преживял съм загуба на близък човек и знам каква е надеждата, че идващият екип на Спешна помощ ще направи чудо. Но животът има граници, пред които цялата модерна медицина е безсилна. Нека да не става дежурно обвинението, че някой е починал, защото линейката е закъсняла. Смъртта настъпва поради сериозни причини, много от които не могат да бъдат преодолени нито с бърза реакция, нито с оборудване, нито с познания. Сега за работещите в спешните центрове и техните преки ръководители. Да нямаш в линейка от Спешна помощ дефибрилатор е грубо нехайство. Да се очаква от теб да оказваш спешна помощ, а оборудването ти да не го позволява, е престъпна небрежност

Прочети цялата новина

Свързани новини: