Какъв президент искаше Русия в Украйна

В последните интервюта на новоизбрания украински президент Петро Порошенко и в интервюто на временния външен министър Андрий Дешчица за “Независимая газета” (от 26 май, б. р.) няма ултимативност. Има обида - заради Крим. Има и яд, предизвикан от коментарите на Москва дали е легитимна новата власт в Украйна. Има различна от официалното руско гледище позиция за ролята на Русия до момента и днес в събитията на изток и югоизток.

Има концептуално-терминологично несъгласие с Москва. Киев настоява например за “децентрализация на властта”, а не за “федерализация” - думата според него е красив камуфлаж, прикриващ окончателно разцепление на страната.

Нито Порошенко, нито Дешчица предлагат конкретни механизми за преодоляване на руско-украинската криза, без обаче нарочно да поставят принципно неизпълними искания. Затова пък категорично настояват да се нормализират двустранните връзки.

Ако руската власт също желае нормализация, ще вземе под внимание изявленията на избрания президент и на министъра. Те означават по-специално, че независимо от случая с Крим, приказките за легитимност и полярните мнения за източноукраинските противници на киевската власт двустранното напрежение не е минало точката на необратимост. Все още има възможност ако не за нулиране, поне за рестартиране на отношенията.

Официалната позиция на Москва засега е, че уважава избора на украинския народ. Същият термин бе използван наскоро във връзка с резултатите от референдумите в Донецка и Луганска област. Междувременно руската държавна телевизия борави, кажи-речи, с предишната риторика. Операцията в Източна Украйна е все тъй “наказателна”. Гостите в студиото все тъй говорят за “киевския фашизъм”. Щом стане дума за Петро Порошенко, тонът варира между скептичен (”от трън, та на глог”, “Янукович 2.0″) и негативен, саркастичен, изпълнен с пренебрежение (”Шоколадовият крал”).

Риторика, в която прозира немалко инерция - така са свикнали да говорят от месеци насам, а нямат нови указания. Властта обаче има нужното време, за да си отговори сама на главния въпрос: какво представлява днес Украйна за Русия? Възможните отговори всъщност са три.

Отговор номер едно. Украйна е държава, претърпяла провал; в днешния си вид тя принципно не може да има нормална, легитимна власт. Трябва да бъде разглобена и сглобена наново, за да се играе вече по нови правила. В този аспект е без значение кого са избрали за президент украинците. Една възможна скептична позиция, частично дори огласявана от руските власти. Но ако наистина е позиция на Москва, не е много ясно защо Кремъл не бърза да признае Донецката и Луганската република.

Отговор номер две. Украйна е проблемна държава. В перспектива Русия няма изгода Украйна да бъде неблагополучна страна, но има изгода бързо да развие с нея партньорски отношения. Съответно за Русия не е все едно кой става президент на Украйна. Най-хубаво да е прагматик. Вариантът Петро Порошенко е добър - той изглежда по-голям прагматик от много свои конкуренти.

Отговор номер три. В момента руската власт вижда в Украйна нужен инструмент, с който да помпа собствения си рейтинг. Вариант, повтарящ Грузия от времето на Михаил Саакашвили във версия 2.0. Затова е най-добре Украйна да избере за президент някой радикал. Ако пък е избран прагматик, медиите трябва да го представят за радикал (”Порошенко е същият като цялата хунта - вижте, че продължава наказателната операция”).

Отговори номер едно и номер три означават запазване на статуквото. Отговор номер две означава, че руската подкрепа за въстаниците от изтока е била само карта в политическата игра. Звучи цинично, но в голямата политика инак не може.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: