Лейди Монтегю хвали София

 „Жената е глупаво и късопаметно същество”, е казал големият философ Шопенхауер. Той не искал да признае, че в световните хроники има много опровержения на думите му, включително и в родната история. Четири английски авантюристки със забележителен дух и характер се намесват индиректно в българското освободително движение.

 

В най-тежките и смутни години на османското робство няколко представителки на нежния пол със смелостта на амазонки дръзват да обиколят страната ни, да я похвалят пред света и да приемат ролята на своеобразни рекламни агенти. Това става под угрозата на разбойници, турци, глад, холера и тиф.

 

На 26 май се навършиха 325 г. от рождението на една от тези пътешественички – Мери Монтегю. Родена в богатия дом на знатна фамилия,

 

тя отрано свиква с лукса,

 

както и с възхищението към своето остроумие, спечелило дори изтъкнатия поет Александър Поуп, влюбен нещастно в нея.

 

Макар да живее в разкош и спокойствие, Мери напуска своя оазис, за да се впусне в авантюра, която според близките й е равностойна на самоубийство. Тя решава да придружи съпруга си по време на пътуването му из Османската империя като посланик на Великобритания. По това време идеята никак не е безопасна – из Европа се носят легенди за въоръжени до зъби престъпници, които причакват, плячкосват и убиват чужденците по усойните пътища. Малкото смелчаци не могат да се осланят на сигурна храна, вода и подслон; на Балканите се гледа като на една подозрителна зона, в която благочестивите дами не припарват. Но ето че лейди Мери Монтегю се превръща в първата жена, разчупила тези клишета. Тя обикаля смело българските земи и нейните красноречиви писма предизвикат фурор, когато са издадени. Така например през 1717 г. тя споделя пред своя приятелка: „... Няма да Ви безпокоя с описание на досадното ни пътуване, но не трябва да пропусна забележителните неща, които видях в

 

София – един от най-красивите градове

 

в Турската империя и прочут с топлите си бани, посещавани както за развлечение, така и за лечение. Останах тук един ден с цел да ги видя...”. Именно от нейното описание по-късно прочутият художник Жан-Доминик Енгр се вдъхновява за една от най-известните си картини – „Турската баня” (1862), която днес се намира в Лувъра. Текстовете на Монтегю разкриват пред хиляди читатели по света забравената красота на България, а тя остава в историята и с други интересни факти. Мери изгубва ефирната си красота, след като боледува от едра шарка и изпълнена със съчувствие към многото жертви, които нямат шанса да оживеят, въвежда в Англия метода инокулация –т.е. ваксинация, но този термин е наложен по-късно, едва през 1796 г. от големия британски учен Едуард Дженър.

 

Епидемиите покосяват цели градове и идеята на Монтегю, която е взаимствана от източните практики, спасява много хора.

 

На нея се доверява дори кралското семейство,

 

ваксинирало всичките си роднини, защото вярва безусловно на дръзката пътешественичка. Нейните писма бяха издадени на български език през 1979 г. от „Отечествен фронт” заедно с мемоарите на Елизабет Крейвън (1750-1828), друга аристократка, която обикаля Италия, Австрия, Русия и Османската империя. Макар нейното отношение към балканските нрави и традиции да е снизходително, тя все пак успява да предизвика интереса на много читатели към съдбите на поробените народи.

 

Значително повече благосклонност показват две други пътешественички, надскочили ограниченията на своята епоха. Техният принос е изключителен – те не само обикалят и описват България, но и изнасят многобройни лекции в Европа, на които запознават хората с историята ни и гнета на турското робство. Именно Джорджина М.Макензи и Аделина П. Ърби слагат началото на пробългарската кампания, която набира популярност след Априлското въстание. Техните статии са търсени от вестници като „Таймс” и „Дейли нюз” и на тях се гледа като на героини заради безкористната им всеотдайност към каузата на българите. „Подобно пътуване би могло да бъде предприето само от жени, надарени със смелост и решителност, не по-малко удивителни от тяхната проницателност и добложелателност”,

 

пише прочутият либерал Уилям Гладстон

 

и изтъква, че техните пътеписи показват „изходната точка на ужасните процеси... които никога не бяха излагани на показ пред християнския свят, както по време на българските кланета от 1876 г. – сега неизлечими от паметта на цивилизованото човечество”.

 

Когато Макензи и Ърби издават книгата си „Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция” през 1867 г. (у нас излиза за първи път през 1891), те не предполагат, че тя ще предизвика възторг. Хиляди хора искат да помогнат на българите, потресени от злодеянията на турското робство, а лорд Странгфорд пише по повод развитието на Балканите: „Като се хвърли един общ поглед върху вероятното бъдеще на тези страни, единствено в българите човек може да открие истински надеждни перспективи... трудолюбието, пестеливостта, упоритостта и уравновесеният им характер ще им помогнат”. А Макензи и Ърби са категорични: „При едно правителство, което ще има присърце добруването на народа, българите ще бъдат най-процъфтяващият и щастлив народ в света”.

 

Двете англичанки няма как, разбира се, да знаят, че българите няма да случат на такова правителство в следващите близо 140 години. Те остават искрено уверени, че страната ни ще постигне светкавични успехи и с възхищение пишат за националния ни характер. В подкрепа на това твърдение посочват и впечатленията на много чужденци. „Английските консули ни увериха, че с изненада открили толкова трудолюбиво, пестеливо, морално и чисто население”. Макензи и Ърби подчертават и интелекта на българите: „Особено бяхме изненадани от силния им стремеж към просвета”. Дамите не пропускат да опишат и „българските градове Прилеп и Велес”, а специално внимание обръщат на Охрид: „Тук към края на Х век българският цар Самуил установил столицата на една наистина страшна монархия като предизвикателство към тогавашния византийски император”. Представяйки исторически факти и лични впечатления, двете млади жени успели да направят това, което днес изглежда почти невъзможно – вдъхновили европейците да ни обичат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: