Миловидна безпомощност срещу пазарна безпощадност

 Малко дни след поемането на поста здравният министър д-р Таня Андреева нарече здравната каса тайнствена институция. И отсече: „Има проблем в касата. И ако д-р Пламен Цеков (предишният управител) не иска да изясни на всички нас какъв е проблемът, очевидно ще трябва да дойде някой друг, за да внесе малко яснота в това какво се случва в тази толкова тайнствена институция, която управлява такъв сериозен обществен ресурс.“

Идването на този „някой друг“ не закъсня - д-р Румяна Тодорова.

И макар и двете първи здравни дами да са издигнати от една и съща партия, година по-късно не изглежда разбирателството между министерство и каса да е обсипано с цветя и рози. Да, д-р Андреева не стигна до радикализма на един от много- то си предшественици по време на мандата на ГЕРБ - д-р Стефан Константинов, който в прав текст обвини НЗОК (тогава ръководена от Нели Нешева), че е „държава в държавата“ и с действията си подкопава авторитета на правителството. Гневът на ексминистъра бе породен от реформите в начините на изплащане на сумите от НЗОК към болниците. Според него „където е имало много пари, ще се дадат пак, а къде- то са давани малко, ще се дадат още по-малко“. Съждение, което за сетен път ни убеждава, че кой каквото и да говори, все става дума за пари.

Има и изключения - когато не става дума за пари, говорим за много пари. НЗОК очевидно е сред изключенията, доколкото става дума за едни 3 милиарда лева. Тук някъде започнаха да прозират пукнатини във възгледите на министър и управител на касата. В резюме д-р Андреева казва, че НЗОК управлява огромен ресурс - споменатите 3 милиарда - и не можела да си представи как тези пари не стигат. Д-р Румяна Тодорова задочно и простичко отговори, че балонът се раздува, защото се вкарват дейности за финансиране, без да се влагат повече средства, и този балон ще се спука. В

прочем обясненията на управителя на касата по въпроса изглеждат достатъчно логични и заслужават по-пространен цитат: „Ако даден лекар вкарва едни и същи пациенти в болница, трябва да се установи каква е причината за това. Ако болните не си пият лекарствата, може и те да са виновни. Но ако пациентите се приемат в болницата само и само за да носят ресурс (което е много лесно), тогава става дума за сериозно нарушение и заслужава отнемане на лиценз. Но това налага да се пренапише начинът на извършване на контрола.“

Д-р Тодорова направо бръкна с пръст в раната с анонса, че системата куца, защото НЗОК не плаща за лечението на пациенти, а за издръжката на болниците, и изтъкна парадокса, че лечебните заведения, които получават най-много пари от касата, имат и най-големите дългове. При относително постоянния брой на пациентите търсените болници следва да просперират, а пренебрегваните да загиват, гласи безпощадно пазарната и далече от тайнствеността логика на управителя на касата.

Впрочем публичните послания на д-р Тодорова относно „организационната криза в здравеопазването“ звучат дори прекалено визионерски за обикновен управител. Например: клиничните пътеки тотално са се изродили като медицинска логика и са загубили нормалността си; масовото откриване на болници е пагубно; болниците да изпълняват извънболнична помощ в райони, където това се налага; държавата да влезе в ролята си на регулатор и да дефинира например критерии за спешност; държавата да изпълнява ангажиментите си към категориите, които осигурява здравно; пак държавата бързо да извади здравеопазването от законовите окови и да елиминира противоречията, например между Закона за публичните финанси и Закона за здравното осигуряване, където първият казва касата да не нарушава бюджетното салдо, а вторият я задължава да плаща извършените дейности. Въобще говоренето на д-р Тодорова приляга като на... здравен министър.

Титулярният такъв започна деятелността си с потресаващото откритие, че е заварила много повече проблеми в ресора, отколкото е очаквала. Сякаш не е човек от бранша, а импулсивно и лично решение на премиера. Или по-точно на хора, близки до лидера на БСП Сергей Станишев.

След новината, че здравеопазването е проблемна зона, д-р Андреева продължи с микс от гафове и едно донякъде симпатично излъчване на миловидност и тегавото усещане у околните за известна безпомощност. А през това време всеки ден ставахме свидетели на ужасяващи истории от линейки, реанимации и морги.

Говорейки за гафове, може с лека ръка да прескочим напъните за 10-процентови съкращения в болниците при очевидния кадрови колапс в бранша. Или забавното изпращане на гинеколог на около 3000 български мъже (без те да са се обявили за последователи на Кончита Вурст) по силата на обявен за техническа грешка текст от една наредба на МЗ.

Министърката изглежда беше категорична, че болници няма да се закриват, докато не станат три нещаизграждането на новата мрежа от центрове за спешна помощ, въвеждането на националната здравна карта и влизането в сила на следзадължителна акредитация на лечебни заведения, която периодично ще проверява дали болниците работят по всичките стандарти. Изобщо в идеята в страната да има 35 нови центрове за спешна помощ може и да има хляб, но нейното презентиране с мета- фората за така наречени „малки пироговчета“ доби леко инфантилен привкус. След година активност - предимно вербална и преимущест- вено в бъдеще време (от догодина фондът инвитро отново ще мине на финансиране към МЗ, както интензивните грижи и ваксинопрофилактиката) - д-р Андреева не успя да реализира позитивни и обществено еднозначно одобрени промени в здравеопазването. И тя като мнозина свои предшественици звучи като говорител на Министерството на финансите с азбучни обяснения кой кога прави бюджета на НЗОК. Как от министъра нищо не зависи въпреки волята му, оттук и усещането за миловидната безпомощност на д-р Андреева.

Краткото определение е въртене на място, липса на цялостна визия и противоречие с декларирани позиции и обещания. Например обещанието от началото на мандата - да работи за отпадането на всички лимити. А прочутото правителствено постановление за (не) заплащането на надлимитната дейност на болниците - повече защита получи то не от ресорния член на кабинета, а от управителя на НЗОК. По тази тема здравният министър почти се присъедини към недоволството на лекарската гилдия от „рекета“ и репресивния контрол на касата. Тогава Андреева изрече нещо в синтактична и експресивна енигма, до която трудно би се домогнал и Стратега от Мировяне Димитър Пенев: „Лекарите протестират срещу това, че се създава едно впечатление, т.е. то е създадено впечатление у тях, че те няма да получат финансиране за дейността си.“

Край на цитата. И на натрупването на аргументи, че отново възкръсналият след евроизборите порив за кадрови промени в правителството започва с името на д-р Татяна Андреева.

Прочети цялата новина

Свързани новини: