Горбачов. Пътят към безсилието

Малко след полунощ, когато Горбачови кацат в Москва, на президента му става напълно ясно кой ще плати най-високата цена за последните три дни: Раиса Максимовна. Тя получава криза с високо кръвно налягане, диагностицирана като мозъчен удар, има смущения в говора и странична обездвиженост.

Така че на въпроса на шофьора си накъде да кара, Горбачов отвръща, без да се замисли: Към дачата. Междувременно демонстрантите пред Белия дом разбират от радиото за освобождаването на пленниците от Крим и радостно скандират: “Президентът! Президентът!” Напразно, той се отказва дори от шанса си да даде сензационни интервюта. Това също е решение – срещу възможността да застане в светлината на прожекторите като втория човек до Елцин, така всъщност спестява на жена си и на себе си още един шок, пък ако ще и положителен. В Кремъл се появява едва на другата сутрин, но не стига до нормалната си работа. Бързи решения, уволнения и назначения – в зависимост от ролята на засегнатия в критичните дни; телефонни обаждания с поздравления от чуждестранни държавни глави и носители на почетни съветски звания. В останалото време президентът просто разказва случилото се, за да се освободи от напрежението.

Вероятно тази хиперактивност му пречи да забележи колко точни са думите, произнесени от него в самолета Летим към една нова страна. Извънредното положение, чиято обявена цел е край на разпада на Съветския съюз, на практика ускорява и задълбочава този процес. На 20 август Естония провъзгласява независимостта си от Съветския съюз. На 24 август Украйна обявява излизането си от СССР. На 25 август Беларус напуска държавния съюз, а на 27 август молдовският парламент повтаря решенията на другите републики. На 30 август Азербайджан се появява на картата като нова държава, на 31 август Киргизстан и Узбекистан вече не са съветски републики. Вместо Съюз на суверенните държави се появяват суверенни държави, които са свързани помежду си само чрез свободни икономически връзки. Целта на преврата, спасението на Съветския съюз, се преобразува точно в неговата пълна противоположност. Някои от участниците сами определят последиците за себе си: Борис Пуго си тегли куршум в главата, маршал Ахромеев избира въжето. Не мога да живея повече, щом родината ми умира, когато всичко, което смятах за смисъл на живота ми, бива разрушено, обяснява той в предсмъртното си писмо.

Пуч с непланирани последици не е събитие, което да се случва за първи път в руската история. Например главнокомандващият на руската армия Лавър Корнилов организира през август 1917 г. бунт срещу слабото временно правителство на Александър Керенски, за да спаси страната от болшевиките.

Керенски разпорежда отговорните за пуча генерали да бъдат арестувани. По този начин той отслабва армията, а с това и самия себе си, като резултатът е, че щурмът срещу Зимния дворец през октомври 1917 г. в крайна сметка е изпълнен напълно безпроблемно. Раждането и смъртта на държавата на Ленин протичат по подобен начин – в това се крие дори не и иронията, а направо сарказмът на историята.

Наред с делата си като спасител на демокрацията руският президент използва за утвърждаването на собствената си власт и доброволното отдалечаване от Москва на Горбачов. На 19 август Елцин поставя всички действащи в Русия части на КГБ, на Вътрешното министерство и на Министерството на отбраната под юрисдикцията на Руската съветска социалистическа република. Ден по-късно той поема главнокомандването над всички въоръжени сили на СССР, разположени в руските земи.

На 21 август присвоява всички съветски предприятия на руска територия и забранява на общосъветските служби да разрешават вносни и износни сделки без координацията с Русия.

В този момент действията му могат и да бъдат схванати като временни мерки срещу плановете на Държавния комитет по извънредните ситуации. Но през ума на Борис Елцин дори и за ...

Свързани новини: