Десетилетия помощ за Малави не я освобождават от капана на бедността

ДПА

Въпреки че Малави получава десетилетия наред помощи за развитието си, страната все още е затънала в бедност и е недостатъчно развита. Дали самите програми за подпомагане не са проблемът за това?

В Балака - типичен град за Малави с ниски си сгради, многолюдни пазари и пътища, препълнени с велосипедисти - благотворителните организации сякаш са навсякъде.

Две международни неправителствени организации (НПО) имат големи офиси на главния път. Като се завие пък по страничен път има още една НПО. Указателни табелки сочат пътя към други такива организации.

В града с население 350 000 на около 300 км южно от столицата Лилонгве има 35 регистрирани НПО, които работят във всякакви сфери - от образование и СПИН до селско стопанство и човешки права, посочи Харолд Качепацонга, който е координатор на такива групи в Балака. “Хората, за които съм работил, имаха голяма полза от НПО. Понякога обаче си мислиш, че те са тук, само за да забогатеят, посочва местен лидер,” пожелал анонимност.

Балака не е изключение в Малави, южноафриканска страна с население 16,7 милиона души, в която има около 2500 неправителствени организации, според Съвета за неправителствените организации в Малави (Congoma). Те включват около 450 групи, регистрирани към Congoma, включително150 международни, и над 2000 групи, свързани с отделни общности, които получават средства от чужбина.

Броят на неправителствените организации се увеличи през годините, както и помощта от чуждестранните правителства и банките за развитие. Малави започна да получава финансиране по проекти за развитие още преди независимостта си през 1964 година. В края на 90-те бе включена пряка подкрепа за бюджета на страната и оттогава периодично се увеличава, посочи Нейшънс Мсовоя, заместник-директор в министерството на финансите.

При управлението на досегашния президент Джойс Банда Малави е получила близо 1 милиард долара от западни донори и банки за развитие през 2013 година, докато донорите неочаквано не намалиха част от подпомагането, което представлява 40% от бюджета на страната след голям корупционен скандал, станал известен като Кешгейт. “Въпреки цялата помощ, която се излива в Малави, страната едва се е придвижила напред за 50 години, докато съседните страни се развиха,” посочва западен дипломат.

В провинцията времето сякаш е спряло. Къщурки с покриви от трева се редят край пътя, хората пътува с волски каруци, а в павилиончета от клони се продават чували с картофи. Около 80% от населението са бедни фермери, борещи се за прехраната си, обработвайки малки парчета земя.

Анализаторите обясняват вялото развитие с бързия растеж на населението, липсата на природни ресурси, ниското равнище на образование, ширещата се корупция, изключително йерархизираната администрация, в която вземането на решения е бавно, и с обвинения във вещерство срещу успелите хора, за които се твърди, че са прибягнали до магията. Помощта се превърна “в навик, който задуши нашите нововъведения,” признава Мсовоя.

“Ние (донорите) сме част от проблема,” отбелязваха няколко дипломати, според които Западът трябва да действа по-здраво, за да окаже натиск върху Малави и страната “да поеме своите отговорности”.

Гражданите на Малави, от друга страна, разбират, че трябва да действат по-настойчиво с донорите, които дават насока и така нарушават правителствените мерки, като понякога си противоречат едни на други. “Един донор иска да даде пари в помощ на хората с увреждания, а друг настоява да се помогне на селското стопанство,” обясни Мсовоя.

НПО понякога вършат една и съща работа, което често убягва на правителствения контрол. Може да има пет НПО, които вършат едно и също нещо, посочва Емили Банда, ръководителка на правителствения съвет на НПО.

НПО би трябвало да представят годишен доклад на съвета, за да се гарантира, че дейността им съответства на правителствените политики, но няма достатъчно капацитет, за да бъдат накарани, посочи Банда.

Високите заплати и пътните разходи на чуждестранния персонал на НПО изяждат средствата, ...

Свързани новини: