Лекари дават в "Бърза помощ" платени дежурства

 30 лекари от Видин и Белоградчик дават дежурства в спешния кабинет в граничния град Кула, за да заработват допълнително върху заплатата си. Държавата дава целеви средства за заплащане на труда им. За 12-часово дежурство са предвидени по 100 лв., но след като се платят осигуровките и се направят удръжки за данък общ доход, медиците получават около 60 лв. 

На човек се падат по 2 дежурства в месеца. 120 лв. е добро заплащане, като се има предвид, че брутната заплата на лекар специалист във видинската болница с доплащанията от клинични пътеки е около 700-800 лв., а в Центъра за спешна медицинска помощ - 800 лв., казват доктори.

Кабинетът бе отворен като частична компенсация след закриването на болницата в Кула през 2010 г., когато бяха затворени общо 28 закъсали провинциални заведения. С него 
се осигурява 24-часово присъствие на лекар.

 “Тогава предложихме на колегите, които имат интерес, да сключат граждански договори. Заради доброто заплащане се явиха доста желаещи”, каза директорът на Центъра за спешната медицинска помощ във Видин д-р Станислав Поломски.

Предпочетени са лекари с опит от филиалите на спешна помощ във Видин и Белоградчик и лекари с различни специалности. Така на хората в Кула се осигурява достъп и до специалисти. Месечните графици се обявяват предварително и те знаят в кой ден в града ще има уролог например.

“Парите, които се плащат за дежурство в спешния кабинет, не са за пренебрегване, но го правя не само заради финансовата част”, каза пред “24 часа” д-р Соня Иванова.

От половин година тя е управител на белоградчишката болница, в Кула дава по едно дневно и едно нощно дежурство месечно в събота или неделя. Има специалност “Вътрешни болести”, стаж 27 г. и опит в оказването на спешна помощ - преди реформите 1996 г. е давала дежурства в такъв кабинет в Белоградчик. 

“В Кула има само двама семейни лекари, а във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ работят фелдшери. Затова хората ни търсят и кабинетът има работа и в делнични, и в празнични дни”, обяснява д-р Иванова. Още трима нейни колеги от Белоградчик са включени в графиците.

 

Твърдят, че парите си заслужават, въпреки че сумата не е актуализирана от 2010 г., а пътните си покриват сами. 

Доктори в Рудозем пък са изчислили, че парите за спешната помощ са намалели 15 пъти, откакто е закрита болницата им през 2010 г. Дотогава тя е гълтала между 36 000 и 40 000 лв. на месец. 

Тогавашният здравен министър д-р Божидар Нанев разпорежда създаването на кабинет, а дежурствата на лекарите в него да се заплащат по 100 лв. на смяна. Заради големия хонорар дежурства искали да дават дори смолянски лекари. На разположение са две линейки, както и мобилен екип от шофьор и фелдшер.

 “Давахме около 60 дежурства и това правеше 6000 лв. на месец. От една година насам обаче за дежурствата се плащат само по 50 лв.”, казва д-р Феликс Кабаков, специалист по “Уши, нос, гърло”. 

Причината е, че към спешна помощ били назначени двама лекари на щат. Решението е на директора на центъра в Смолян д-р Велин Денев.

“Сега дежурствата ни намаляха до 40 и общо струват 2000 лв. месечно”, казва д-р Кабаков. Той получава по около 230 лв. за дежурствата си към спешния кабинет срещу граждански договор, плаща и данъци. На час реално му се пада по 4,08 лв. Другите му четирима колеги - анестезиолог, акушер-гинеколог, кардиолог и специалист по вътрешни болести, се разписват срещу сходни суми.

“От икономическа гледна точка системата е по-добра за държавата, но не е изгодна за
медика. Продължавам да давам дежурства въпреки ниското заплащане, тъй като живея в Рудозем и нямам разходи, но не знам на колегите, които пътуват от Мадан и Смолян, как им излизат сметките. За 12 часа на смяна все пак не знаеш какво ще се случи - катастрофи, смъртни случаи, инциденти в мините”, казва д-р Кабаков.

В Ардино искат "пироговчета"

НЕНКО СТАНЕВ

“Когато стане дума за проблеми в спешната помощ, се говори само за заплащане. Според мен не по-малко важен е и въпросът с техниката, защото тя е важна както за медика, така и за пациентите”, казва лекарят в спешния център в Ардино д-р Мевлян Мехмед. Той застава изцяло зад идеята за т. нар. малки пироговчета. 

Според 34-годишния доктор и сега разполагат с нужната техника, но тя не е достатъчно компактна и удобна за планински район.

Доскоро местните медици са участвали в пилотен проект за изпробването на апарат, който предава онлайн в реално време показателите на пациента до окръжната болница
 в Кърджали.

“Чувстваш се много по-спокоен, защото имаш възможност да направиш консултация не просто с колега, а със специалист”, твърди д-р Мехмед. Според него по този начин може да се компенсира липсата на лекари в неатрактивната спешна помощ.Той е единственият лекар на пълен щат, други двама лекари от местната болница са на половин бройка в спешното. Има 6-има фелдшери.

Д-р Мехмед получава чисто около 940 лева месечно, но твърди, че напрежението е огромно. Признава, че стандартите за времето, в което трябва да пристигне линейката, са относителни.

В Ардинско проблемът не е трафикът, а тежкият планински район с разпокъсани села и махали. “Ако ни извикат в отдалечено село като Русалско през зимата например, може да пътуваме и час и половина”,  казва медикът. Имал е случаи да гази сняг с километри. 

“Тръгваш с линейката, а изведнъж пътят свършва. Идва да те посрещне с фенер близък или съсед на пациента. Вървиш, натоварен с раница с техника половин-един час, а не знаеш къде отиваш. Извикали са те за високо кръвно, а се оказва, че пациентът е в прединфарктно състояние”, разказва д-р Мехмед. 

Според него именно добрата и компактна техника ще облекчи работата на медиците в тежките планински райони.

Прочети цялата новина

Свързани новини: