Несвоевременни притеснения в Реформаторския блок

Автор: Даниел Смилов

Приятели в РБ са се притеснили от нещо, което на тях им се вижда сближаване на блока с ГЕРБ. Като контра-мярка, доколкото разбирам, предлагат РБ да се врече отсега да не влиза в управление/сътрудничество с ГЕРБ и да заяви, че ГЕРБ, БСП и ДПС е триединното лице на „мафията“. Нямало сила, която да убеди тези приятели, че горното твърдение не е вярно.

Да оставим настрана, че убеждаването по принцип не става със сила, а с аргументи. Ето няколко такива за размисъл, без никаква амбиция да прекършвам веруюто на когото и да било:

1. Нормално в ситуацията е РБ да счита ГЕРБ за ВЪЗМОЖЕН партньор за управление, което не значи, че при евентуална възможност коалиция или каквото и да било друго сътрудничество ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще се случи. Всичко би било въпрос на преговори, споразумения и пр. Но да се откажеш от тази възможност отсега и да твърдиш, че в следващ парламент ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще си опозиция – изолирана от всички – е налудно. За подобна цел са измислени малцинствени секти, тайни общества, братства, конспирации и пр. Партиите имат други функции.
2. Горната точка не е въпрос на прагматичен компромис, а на елементарен политически морал. Това че един милион хора гласуват за една партия е ЗНАЧИМ факт в една демокрация. Този вот трябва да се вземе сериозно, освен ако не е за авторитарна, незаконова алтернатива. Да брандираш целия този вот ex ante като вот за „мафията“ или „антидемократичен“ е също налудно в нашата ситуация. Ако продължаваме така, ще стигнем дотам, че на българската демокрацията й пречат хората, избирателите. Да, имало е такива моменти в историята – 33 г. в Германия. Беларус и пр. Но ние не сме в такава ситуация и тези, които твърдят обратното или са манипулатори, или са параноици.
3. ГЕРБ имат сериозни проблеми, които многократно сме обсъждали – и като лидерство, и като идеология, и като стил на управление. Утопично е да се мисли, че РБ може да „облагороди“ и „оздрави“ ГЕРБ чрез сътрудничество или каквото и да било. Но пък е много нахално да се отрече на една партия възможност да се справя с проблемите си, да се променя. В крайна сметка ГЕРБ се е явявала вече на два избора след падането й от власт и това какво мислят избирателите за нея е не по-малко важно от това какво ние мислим за ББ и пр. Най-добрият начин една партия да се реформира в позитивна посока е отчитането на гласа на избирателя след избори: да се отнеме на ГЕРБ правото за такава промяна, да се твърди, че те не подлежат на „катарзис“, че са партия на мафията и пр. е късогледо, нахално и израз на някакво неразбираемо за мен горделиво самодоволство. (И не давайте паралели с Пеевски тук – няма нищо общо. Първо, БСП-ДПС отказаха/отказват да се явят на нови парламентарни избори, а настояваха за „личен“ катарзис на Пеевски. Второ, вотът за ДПС е особено дисциплиниран и той рядко е оценка за ръководство и обща политика на партията, което намалява ценността му като стимул за реформа. Но ДПС са изключението, не са правилото).
4. Като цяло, РБ само ще спечели, ако не действа с разбиране за някакво изначално свое морално превъзходство спрямо всички останали. Да, нормално е, който подкрепя РБ, да смята, че техните позиции са най-добри. Но да кажеш, че с останалите – даже тези, които са най-близо до теб – дори не си струва да говориш, е политическо самоубийство по аморални причини.
5. Ако трябва да се правят ex ante заклинания за невлизане в следизборни коалиции, ето ви кандидати за ембарго: Бареков, Атака, национал-популисти, ДПС. Чудно защо, обаче, се появиха гласове дори за възможно сътрудничество с ББЦ. Според мен през тези гласове се изразява г-н Цветан Василев: аз друго обяснение нямам за подобна екстравагантност.

Източник: Профилът на Даниел Смилов във Фейсбук

The post Несвоевременни притеснения в Реформаторския блок appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: