25 години по-късно младите в Китай не знаят много за събитията на “Тянанмън”

Асошиейтед прес

Роден през 1989 г., Стив Ван понякога се пита какво се е случило в родния му град Пекин през онази година. Но любопитството му към продемократичните протести и потушаването им бързо угасва. “Не съм бил част от това”, каза той. “Знам, че може да е важно, но не мога да го почувствам”.

Четвърт век след атаката, предприета на 4 юли 1989 г. от комунистическата партия срещу демонстрациите, най-голямата от които беше на площад “Тянанмън”, за повечето млади китайци онези събития са само далечна история. Управляващата партия забранява темата да се обсъжда публично, а 1989 г. не присъства в учебниците и китайските уебсайтове.

Мнозина са успели да научат нещо за потушаването на протестите от свои познати, промъквайки се през строгия контрол на Китай върху интернет или пътувайки в чужбина. Някои познават емблематичните образи на съпротивата - самотния китаец, който седи пред колоната танкове, движеща се по Булеварда на вечния мир.

Но често пъти това изобщо не интересува младите китайци. Израснали са в атмосфера на национализъм и гордост, свързани с двете десетилетия на силен икономически растеж. Вълненията, предизвикани от едно студентско движение преди 25 години, изглеждат несъществени за едно поколение, което се тревожи повече за това да си намери работа и да си купи жилище.

“На практика те не си дават труда да проявят по-задълбочен интерес”, каза Фу Кин-уа, преподавател по журналистика в Хонконгкския университет. “Дори и да научат за събитията, те вярват на правителствената версия”.

Според Роуина Хъ, автор на книгата “Тянанмънските изгнаници”, посветена на живота на протестиращите студенти след потушаването на вълненията, много китайски студенти в чужбина твърдят, че знаят доста за събитията, но в действителност знаят малко. “Други пък ще кажат: Знаехме какво се е случило, но какво от това? Това е типично”, заяви Хъ, която преподава в Харвардския университет.

На много младите китайци им е трудно да изпитат съчувствие към студентите от края на 80-те, каза тя. “Младото поколение е по-повлияно от цинизма и материализма”, посочи Хъ. “Един китайски студент веднъж ми каза: Наистина не вярвам, че те са излезли на улицата заради някакви идеали”.

Роден през юли 1989 г. в пекинска болница, недалеч от местата на кървавото потушаване на протестите, Ван е израснал, без да чуе и дума за студентското движение от родителите или от преподавателите си. За пръв път чул от приятели в колежа в Китай. “Бях доста любопитен и исках да науча какво е станало. Но не можах да открия нищо”, посочи Ван.

През 2010 г. младият мъж отива да учи в Англия, където се запознава с хонконгски студент, който му показал видеозапис от потушаването. “Помня само един млад мъж, който се опитва да спре танк”, каза Ван. Хонконгският студент “ме попита защо е трябвало да става така. Бях смаян”.

След като вече се е върнал в Пекин, Ван не смята, че студентското движение би се появило като тема в какъвто и да е разговор. “Кой би повдигнал въпроса? Нямало е причина да се говори за това”, каза Ван. “Оттогава е минало доста време и Китай повече няма да говори за това. Сега чуждите медии искат да вдигнат шум. Те раздуват негативните неща за Китай”.

В Пекинския университет, някога средище на студентските протести, “Тянанмън” сякаш няма особено значение за днешните студенти. “Това е нещо, което вече не ни засяга”, каза Чжан Юй, който е завършил социология.

Макар някои преподаватели в Пекинския университет да са се осмелили да споделят със студентите си това, което знаят, повечето не говорят по този въпрос в учебните зали.
Чън Хаоюн, първокурсник в специалност “Въздухоплаване”, каза, че чул за пръв път за това, когато един асистент ...

Свързани новини: