Поляците размишляват за живота си преди и след 1989 година

Асошиейтед прес

Когато комунистическа Полша направи преди четвърт век първите отчасти свободни избори, Цезари и Алиция Вонсовски - очакващи втория си син - са се надявали животът им да се подобри донякъде, но нищо повече. Когато след три месеца се ражда малкият Михал, вече е ясно, че те ще отгледат сина си в свят, доста различен от този, който познават. Поляците тъкмо са избрали първия си от десетилетия демократичен премиер, а съветската система се разпада пред очите им.

Днес Цезари, Алиция и Михал пътуват свободно в чужбина, четат книги, забранявани на времето от цензори, и изразяват мнения, които разкриват изненадващи поколенчески различия, което само по себе си е победа за демокрацията. Семейството разговаря с репортер на Асошиейтед прес, докато Полша се готви да чества 25-годишнината от историческия вот, а президентът Барак Обама и други световни лидери се събират във Варшава да празнуват демокрацията, започнала с гласуването в Полша и разпространила се из Източна Европа.

“Знаехме, че нещо се променя, но в началото не можехме да си представим мащаба на промените”, казва 56-годишният Цезари Вонсовски. “После събитията се развиха толкова бързо. Промените бяха наистина революционни.”

Подобно на мнозина поляци той и Алиция намират, че животът им се е подобрил в много отношения. Държавата, която на времето произвеждаше всичко, “от танкове до презервативи”, както се изразява Цезари, е дала големи възможности за частното предприемачество, а това прави възможно израстването му като ръководител на частна инженерингова фирма. Съпругата му вече не прекарва безкрайни часове по опашките за хляб от комунистическо време. Сега от всеки ъгъл мамят безброй много магазини.

Но те не възприемат всички промени като напредък. Те смятат, че новопоявилото се преклонение пред парите подкопава традиционното съсредоточаване върху семейството и културата. Не харесват силно комерсиализираното Рождество Христово. Сякаш изолацията им зад Желязната завеса е задълбочавала приятелствата и е давала повече време за човешко общуване - нещо, което им липсва.

“Трудно е да се каже дали сега нещата са по-добре, казва Алиция. “Тогава не бяхме по-малко щастливи.” Освен това семейната двойка чувства, че в родината на Лех Валенса и движението “Солидарност” прекалено много хора не се интересуват от политика. Особено са поразени от това, че под 24 процента от полските избиратели са участвали в изборите за европейски парламент на 25 май. “Хората се оплакват, че премиерът е лош, че президентът е лош”, казва Цезари. “Само се оплакват, но не гласуват.”

Може би е странно, че техният син, който не познава комунизма, заема по-твърда позиция и от двамата си родители за съветската ера. “Знам, че това е било тежко време и никога няма да поискам да живея в него”, казва той.

Кризата в Украйна е събудила и черните спомени за господството на Москва. Откак Русия анексира Крим и изпрати войски на източната украинска граница, много поляци, сред които и Михал, се питат дали Полша се е измъкнала завинаги от хватката на Русия въпреки членството си в НАТО и Европейския съюз. “Повече от 20 години са изминали и много неща са се променили. Но ние още гледаме на Русия като на заплаха”, казва Михал.

Изборите през 1989 г. са предшествани от години на икономически трудности, разпалили всенародно недоволство. Стачките през 1980 г. довеждат до раждането на “Солидарност” под ръководството на Лех Валенса. През следващата година режимът се опитва да смаже движението. Генерал Войчех Ярузелски (починал преди седмица) налага военно положение и твърди репресии.

Но не е било възможно да бъде съкрушен полският копнеж за свобода. През 1988 г. избухва нови стачки, които принуждават комунистическите власти да седнат на т.нар. Кръгла маса за преговори със “Солидарност”. Позволение за този диалог дава новият човек ...

Свързани новини: