За два дни България избра резервни съдии за съда в Страсбург

Органът по управление на съдебната система - Висшият съдебен съвет (ВСС), вече изнася практиката си за непрозрачно кадруване и по теми извън граница. Без мотиви, с процедура за два дни и без никакъв дебат Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет "успяха" в последния момент да посочат на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) имената на българските магистрати, които ще бъдат включени в списък с резервни (ad hoc) съдии към институцията.

Това са - двама съдии от Върховния административен съд - Анна Димитрова и Таня Куцарова, и един от Върховния касационен съд  - Павлина Панова, която и в момента е съдия ad hoc към ЕСПЧ.

Това са магистрати, които встъпват в съдебния състав, в случай че съдията от конкретната държава се оттегли от разглеждане на делото поради една или друга причина (например отвод). Българският съдия в ЕСПЧ - Здравка Калайджиева, беше избрана през 2008 година, мандатът й е деветгодишен.

Представянето на списък с ad hoc се извършва на всеки две години, като за България крайният срок е първи юни. Въпреки че сроковете за обновяването на списъка са известни, министърът на правосъдието Зинаида Златанова се обръща две седмици преди крайната дата към ВСС с искане да бъдат посочени имена на магистрати, които да бъдат включени в списъка. Въпросът е разпределен на оглавяваната от представляващия съвета  Соня Найденова комисия "Международна дейност".

Какво се случва в комисията не е ясно, защото последната налична информация за дейността и е от средата на март.

Въпросът престоява в комисията до 29 май, когато е внесен като извънредна точка в дневния ред на ВСС. Предложението на оглавяваната от Соня Найденова комисия е председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да определят в срок от два дни съответно един (за ВКС) и двама (за ВАС) магистрати, които да бъдат включени в списъка.

Точката е приета без дебати от съвета в четвъртък и така проф. Лазар Груев и Георги Колев получават срок до събота да посочат имената.



Повсеместно замотаване
От правосъдното министерство отговориха за "Дневник", че нa 24 април тази година секретарят на Европейския съд по правата на човека Ерик Фриберг уведомява правителствените агенти на всички държави членки, че двегодишният период на списъците с ad hoc съдии изтича на първи юни. Ерик Фриберг уточнява, че правителството трябва или да потвърди съществуващия от две години списък, или да го допълни, или да представи нови юристи, които да заместват при необходимост националния съдия.

От правосъдното министерство не поясниха защо едва 20 дни по-късно - на 14 май, министърът на правосъдието Зинаида Златанова изпраща писмо до Висшия съдебен съвет, с което съобщава "за възможността списъкът да бъде разширен до пет магистрати с доказана експертиза и авторитет и с необходимите езикови познания".

Всъщност въобще не е ясно защо Златанова и ВСС трябва да си комуникират с писма, при положение че според конституцията правосъдният министър председателства заседанията на съвета (и внася дневния ред).

Действително Зинаида Златанова е министърът на правосъдието, която най-рядко участва в заседанията на съвета, но от получаването на писмото до решението миналата седмица все пак е председателствала (за кратко) едно от заседанията и е могла да постави въпроса.

Загубени в превода
ВСС получава писмото от правосъдното министерство на 15 май, а комисията "Международна дейност" го разглежда "в последващи датата на постъпването му заседания на 21, 28 и 29 май 2014 г." Дали такива заседания е имало в действителност поне от сайта на ВСС не е видно. От съдебния съвет намекват, че забавянето се е наложили и заради "извършен превод на български език на придружаващата го информация".

Едно уточнение - според официалните им биографии от петимата членове на комисията само един - Милка Итова, не е посочила да знае чужд език, а Мария Кузманова знае френски. Останалите - Соня Найденова (която е преподавала английски език), Магдалена Лазарова и Михаил Кожарев, са посочили, че владеят английски.

При това положение не става ясно какво е наложило извършването на превод и забавянето на преписката при очевидно наближаващия краен срок.

От отговора на ВСС на въпросите на "Дневник" не става ясно и какво точно е обсъждано в продължение на три поредни заседания.



Соня Найденова, която по време на изслушването в Народното събрание преди избора й за член на ВСС на няколко пъти подчерта, че прозрачността е начинът гражданите да върнат доверието в съдебната система, не пожела да отговори защо протоколите на ръководената от нея комисия не са качени. Неофициално от съвета предположиха, че причината е в натовареността на комисията (във ВСС има далеч по-натоварени комисии, които качват своевременно протоколите си).

Твърдението, че въпросът е обсъден на заседание на комисията на 29 май  - четвъртък, е странно, защото тогава съдебният съвет проведе редовното си заседание. То започва в девет и половина сутринта и в конкретния случай беше председателствано именно от Соня Найденова. На въпрос как така тогава въпросът е обсъден от комисията, оглавявана от Найденова, от съвета заявиха: "Ами вероятно преди заседанието", т.е. това е станало (ако се е провело въобще) някъде между 7 и 9:30 сутринта.

В последния възможен момент е взето решение точката да бъде внесена като извънредна. На въпрос защо са чакали до последния срок от ВСС не отговарят конкретно, а казват: "Предвид краткия краен срок комисията "Международна дейност" предложи на ВСС  да делегира отправянето на предложение за включване и на други съдии в списъка на кандидатите за ad hoс съдии, на председателите на ВКС и ВАС. С решение на ВСС от заседанието на 29 май 2014 г. предложението на комисията  "Международна дейност" беше прието", става ясно още от отговора на  Найденова до "Дневник", предаден от пресцентъра на съвета.
Преди четири години ad hoc съдиите са били определени с резолюция на тогавашния правосъден министър Маргарита Попова. "Този подход е възприет вероятно поради липса на процедура в националното законодателство за номиниране на ad hос съдии (за разлика от процедурата за избор на титулярен съдия в ЕСПЧ), както и поради липсата на  изискване от ЕСПЧ за провеждане на конкурс. В списъка са посочени съдия Павлина Панова (ВКС), съдия Мая Русева (СГС) и г-жа Екатерина Салкова", отговарят от Министерството на правосъдието.

Два от въпросите, които зададохме  - дали председателят на комисията "Международна дейност" смята, че два дни са достатъчни, за да бъде направена обективна преценка  за качествата на юристите и не трябва ли да се даде повече публичност на процедурата, - на практика останаха без отговор. Вместо това Найденова заявява: "Европейската конвенция за правата на човека и Правилата на Европейския съд по правата на човека не предвиждат нарочна процедура, по която договарящата страна по Конвенцията да извършва подбор на съдии, които да бъдат включени в списъка на кандидатите за ad hoс съдии. ВСС до момента не е бил ангажиран с изготвяне на предложения във връзка с конвенцията."

На практика ВСС намира за нормално представители в съда в Страсбург да бъдат избрани за два дни, но не успя за същия срок да обясни дали е нормално изборът им да бъде немотивиран и непрозрачен.

Знаят езици
Председателят на Върховния административен съд Георги Колев обясни пред "Дневник", че е избрал съдиите Анна Димитрова и Таня Куцарова, защото и двете знаели езици и имали различни специализации.  Анна Димитрова ръководи пето отделение във ВАС (което гледа най-вече дела срещу уволнения на държавни служители), а съдия Таня Куцарова е редови съдия в трето отделение, което гледа предимно жалби срещу актове на местната власт.

Съдии от ВАС, пожелали анонимност поради естеството на темата, коментираха за "Дневник", че в деня, в който ВСС взима експресното решение, в съда е имало общо събрание, на което въпросът с номинациите е могъл да бъде поставен. Това не се е случило с обяснението, че председателят Георги Колев е… зает със заседанието на съдебния съвет. "Нищо не пречеше събранието да бъде отложено с един час", коментират още те.

"Владеенето на езици е най-малкият проблем - оставаше и номинираните да не знаят. Все пак е важно тези, които ще бъдат включени в списъка, да имат отношение към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - да са я прилагали директно, да познават практиката", отбелязват съдиите от ВАС, с които разговаряхме, коментираха магистрати.

Те добавят: "Става дума за справка, която може много бързо да бъде направена в системата със съдебните актове на всеки. Представете си и обратното - че номинираните са станали причина България да бъде осъдена в Страсбург."

От Върховния касационен съд заявиха неофициално за "Дневник", че писмото от съдебния съвет е пристигнало в "пет, в петък вечерта" (бел. ред. 30 май). Председателят на съда е отговорил, че в поставения от ВСС срок не може да бъде свикано Общо събрание, което да избере представители, поради което потвърждава единствено името на съдия Полина Панова.

Решението на Лазар Груев е легитимно - съдия Панова е минавала през тежка проверка, а през последните години председателят на съда в Страсбург е посочвал само нея за ad hoc съдия, т.е. нейният избор е съвсем защитим. Съдия Панова, която ръководи наказателната колегия на ВКС, беше класирана на второ място в организирания през 2008 година конкурс (по това време министър беше Миглена Тачева) след настоящия български съдия - Здравка Калайджиева. На трето място беше сегашният конституционен съдя Румен Ненков. През 2010 г. правителството реши съдия Панова да бъде предложена в списъка с ad hoc съдии заедно с Мая Русева от Софийски градски съд и Екатерина Салкова от БАН. През последните четири години председателят на ЕСПЧ е посочвал само съдия Панова за участие в заседанията.

От магистрати във ВАС "Дневник" научи, че начинът, по който е станал изборът на съдии от техния съд, е предизвикал напрежение.

Казусът с определяне на магистрати, които да бъдат включени в списъка с ad hoc съдии, е поредното доказателство, че нито изпълнителната власт (в лицето на правосъдния министър), нито висшият орган по управлението на системата (в лицето на неговия представляващ Соня Найденова) не припознават критиките на Европейската комисия, магистратите и неправителствения сектор за това, че назначенията трябва да бъдат прозрачни, а процедурата да гарантира, че ще бъдат оценени по достойнство техните качества.

В случая "двудневната" процедура за избор може да се дължи на две неща - или пренебрежение към съда в Страсбург, или тайна договорка за непрозрачен избор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: