Как работи руската пропаганда

СССР и Руската федерация винаги интензивно са се занимавали с пропаганда и разработка на нови подходи към това занимание. Необходимостта да държи под контрол и да заставя огромно количество хора, живеещи на огромна територия, да мислят почти по един и същи начин, и да настоява да се внедрят ефективни и интензивни методи за информационна обработка на граждани и възпитаването им в еднакъв, унифициран дух. Разбира се, пропагандния апарат нееднократно се е сблъсквал със съпротивление. Това принуждава властите и спецслужбите да намират все по-брутални начини за промиване на мозъци. В резултат на това те са създали своеобразна система с „двойно дъно“, която работи много по-добре, отколкото стандартната, пише Кити Сандърс в текст за украинското издание „Главное“. При това руският пропаганден апарат не може да се нарече тънко действащ или интелектуален. Както винаги, руските власти са заложили на традиционните методи за водене на информационна война. Отначало те запълват информационното поле около противника със своите информационни вируси и идеологеми, използвайки за това цялата мощ на съветската агитационна машина и много пари. След това, малко или много легитимирайки нападението на противника в очите на околните, се хвърлят в атака. Идеята е да завлекат врага в своето информационно и семантично пространство и да го потопят в собствените си смисли в духа на „обективна реалност“ (за Русия това са „Победата“, „великите предци“, „фишизма“, „спасението на Европа“, „общата история“) - и след това да го обвинят в това, че не съответства на тези смисли, че е враг на всичко добро и общочовечно. Има добра идеологема още от съветските времена - „враг на всички прогресивни сили“, като прогресивните сили са естествено лоялните на Москва. В днешно време ситуацията не се е променила. Пропагандните лозунги са се развалили, но понеже ги заливат с лютивия сос на истеричния патриотизъм, миризмата почти не се усеща. Струваше ни се, че СССР се разпадна, че елциновата Русия се е отказала от имперските амбиции, а в Русия има свобода на словото. И изведнъж, само няколко години по-късно, властта води някакви фашистки политики, по телевизията се появяват едни и същи водещи, повтарящи реваншистки мантри, а населението иска присъединяване на земи и ликвидация на съседи, посмели да не искат да се върнат в Русия. Защо се получи така? Защото руско-съветската пропаганда е построена по-сложно, отколкото ни се струва. Причината за това е доста проста – нейната задача винаги е била не просто да подобри имиджа на страната в света, но и да държи в лоялно състояние собственото население, съхранявайки при това репресивно държавно устройство. Това, което виждаме на повърхността, е само първото, очевидното „дъно“. Тук действията на руската власт почти не се отличават от действията на стандартната авторитарна или тоталитарна държава. Всичко започва с ликвидиране на „алтернативните“ информационни структури, както постъпиха с групата Медиа-МОСТ. Следва изгнание или затвор за най-лоялната част от опозицията – тези, които разпространяват критика от типа на „Путин е лош“. След това започва формирането на собствено информационно поле, което притежава монопола над истината. „Американската пропаганда лъже“, „в Европа има само гейове“, „украинците са предатели и фашисти“, „прибалтийците са нацисти“, „руските новини са най-честни, защото не се страхуваме да излезем на Червения площад и да извикаме, че Рейгън е глупак“. Ефектът на „второто дъно“ се достига, защото наоколо има стени от стандартно информационно пространство, което е призовано да „защити“ руснаците от „ненужната“ и „враждебната“ информация, появява се още една информационна структура от смисли и идеологеми, които на пръв поглед са противоположни на „стандартната държавна пропаганда“, но които не по-малко съвпадат с основната идея на традиционната руска политика и пропаганда. В случая с Украйна ролята на „първото дъно“ играеше идеологемата „братски народ“, а когато „братята“ отговориха в духа на „не си ми брат“, се премина към „те всички са бандеровци, тяхната страна не съществува, трябва да се избият, те изгориха живи нашите деди и „Беркут“. И „братски народ“, и „вие не съществувате“ са част от една и съща имперска парадигма. Империята мисли себе си като цял жив организъм и Украйна в този смисъл е все едно ръка, бъбрек или шия. Разбира се, империята е съкрушена от загубата на Украйна. Но в основата на това „имперско съжаление“ лежи не „братско чувство и желание да се помогне“, а гняв и раздразнение от това, че губиш ръка или бъбрек, категорична е Кити Сандърс. Ако империята не може да привърже някого със сила към себе си, го обявява за „враг на всичко прогресивно“ и се опитва да го унищожи, а ако не успее да го победи – признава самостоятелността му, но се отнася лошо с него. Украйна все още не е получила статут на „враг“, но се приближава към този момент. Русия засега я приема като своя разбунтувала се част, обект, който не съществува самостоятелно. Затова „братя“ и „вие не съществувате“ е едно и също. Затова Русия така бързо премина от едното към другото послание. Обратното се случи в отношенията на Москва и Чеченската република. От „проклети нечовеци, убийци, палачи, възпитаници на НАТО, саудовски шейхове“ до „наши братя, приятели, опора и надежда на Русия“. Това също се случи бързо и неусетно. Вчерашните врагове на държавата станаха опора на режима и ето, президентът на републиката Кадиров заплашва Украйна, а руските патриоти искат въвеждане на „братския“ чеченски спецназ в Украйна. Това несъмнено е шизофрения, но контролирана шизофрения, твърди авторката. Наистина историята познава случаи, в които държави или народи отначало са се карали, а след това са се помирявали. Но все още не съм срещала случая една държава толкова често да използва противоположни на вид подходи и епитети към своите съперници и съюзници и то с такава лекота, допълва тя.

Прочети цялата новина

Свързани новини: