Лешек Балцерович: Имаме нужда от повече и по-силен граждански натиск

Лешек Балцерович*

Полша се представя много успешно след края на комунизма, но трябва да направи още реформи

Парламентарните избори в Полша на 4 юни 1989 година, спечелени от “Солидарност,” очертаха пътя за радикалния икономически и политически преход в страната. Други централно- и източноевропейски държави последваха нейния пример, а Съветският съюз се разпадна през декември 1991 година.

Изглеждаше, че всички тези страни са поели в една и съща посока: към демокрация, върховенство на закона и капитализъм. Само че след две-три години,траекториите започнаха да се разклоняват: тези, които се присъединиха към Европейския съюз, построиха демокрация и капитализъм. Беларус се върна към диктатура и псевдосоциализъм, докато в Русия президентът Владимир Путин елиминира демокрацията, политизира капитализма и неотдавна нападна демократична, но лошо управлявана Украйна.

Икономическите резултати на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се различават значително, понякога по изненадващ начин. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Полша на глава от населението нарасна в периода 1989-2013 година повече от два пъти, докато на Унгария - само с 22%. БВП на Словакия на глава от населението нарасна с 83%, а на Чехия - с 48% (по-малко, отколкото на България). Естония регистрира растеж от 90%, а Русия - 18%.

Как може да обясни човек тези и други разлики в икономическото представяне на страните от региона след края на социализма, включително относителния успех на Полша? Първо, по-бързото и по-радикално подобряване на икономическата система - ако се окаже устойчиво - по-бързият и по-дългосрочен икономически растеж.

Един ранен “Голям взрив”, чийто път през 1990 година проправи Полша, последвана още по-радикално от Естония, се оказа по-добрият вариант от отложените, бавни или непоследователни реформи. Например, Полша въведе конвертируемостта на своята валута като част от голям пакет от либерализационни и стабилизационни мерки по-малко от четири месеца след встъпването в длъжност на новото правителство (след изборите на 4 юни 1989 г.), докато в Украйна този процес отне близо четири години.

От жизненоважно значение е какъв капитализъм ще се развие. В Полша (и по-голямата част от останалите държави от ЦИЕ) успехът на частните компании не зависи, по правило, от техните политически и бюрократични връзки, докато в Русия и Украйна те са от решаващо значение.

Политизираният или връзкарски капитализъм е не само несправедлив, но и неефективен, тъй като задушава икономическата конкуренция и води до рентиерско ориентирано поведение, при което хората, организациите или фирмите се стремят да постигнат печалба не чрез производство, а чрез манипулиране на законодателството и на икономическите условия. Равноправното отношение е въпрос не само на етика, но и на ефективност.

Второ, отношението към финансите е от значение за икономическия растеж. Една причина за слабото представяне на Унгария е раздутото правителство, в съчетание с постоянния дефицит, периодично повтарящите се финансови кризи и огромния държавен дълг. Фискалното положение на Полша далеч не е идеалното, но то не е толкова лошо, колкото на Унгария.

Трето, икономическият растеж в по-дългосрочен план се забавя, когато съответната страна страда от дълбока рецесия - резултат от външни шокове, политика, довела да надуване на икономически балон, който впоследствие се спуква (балтийските страни, България и Украйна) или лошо отпускане на кредити от доминиращите държавни банки (Словения).

Единствена от всички постсоциалистически икономики Полша не е изпадала в рецесия след 1989 година. Моделът на надуване на икономически балон, който впоследствие се спуква, бе избегнат благодарение на сравнително предпазливата парична и надзорна политика. Зарази бързото приватизиране на банките в периода 1998-2000 г. не бе допуснато и политизирано лошо кредитиране.

Успехът от миналото обаче може да е лош пророк за бъдещето и Полша не е имунизирана срещу това правило. В действителност, без допълнителни реформи, икономическият растеж на страната ще се забави чувствително.

Има три причини за това. Първо, застаряването на населението ще ...

Свързани новини: