Газ: иранското изкушение

В огромната диспечерска зала в московската сграда на Газпром светещите линии, които изобразяват тръбопроводите на руската компания от северните сибирски райони до границите на ЕС, вече са угаснали. По тръбите, минаващи през Украйна, Беларус и Балтийско море не тече нито грам метан.

Страните от ЕС са решили да се откажат от руския газ заради авантюристичната политики на Владимир Путин в Украйна. Така те са сложили кръст на 40-годишно безоблачно сътрудничество, което е започнало още през 70-те години, в самия разгар на ерата на Брежнев (Леонид Илич Брежнев е начело на СССР като генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 1964 до смъртта си през 1982 година. След Йосиф Сталин той е най-дълго управляващият държавник на СССР - бел. прев.).

Иран, който се е завърнал на световния пазар, е дал достъп до колосалните си газови запаси, които отстъпват само на руските. Европа е получила нов източник и може спокойно да въздъхне.

Разбира се, засега всичко това е само фантастика. Въпреки украинската криза, Русия продължава да изпълнява дългосрочните договори, някои от които са сключени за срок от 25 години. Тя има обща позиция с Иран по такива чувствителни въпроси като Сирия, но ще направи всичко, за да не може иранският газ да потече към Европа и да принуди Газпром (той осигурява една четвърт от цялото европейско потребление) да намали пазарния си дял. Техеран пък не може да сложи кръст на дипломатическото, военното и икономическото сътрудничество с могъщия си северен съсед, макар че съперничеството между Персия и руската империя има корени в далечното минало.

Така или иначе Европа заплашва да удари Русия по болното място: износа на въглеводороди. А Иран мечтае да стане важен играч на енергийната сцена и при това има много дипломатично поведение.

“Ние не искаме да се конкурираме с Русия, но знаем, че потребностите на Европа от газ нарастват и желаем да получим място на този пазар”, заяви неотдавна иранският министър на промишлеността Мохамад Реза Нематзадех. Според него Иран може да стане “надежден партньор за Европа”.

Нима е случайно, че министърът е избрал да даде интервю за германския вестник “Ханделсблат”, след като 40% от потребяваното синьо гориво в Германия идва от Русия? Всички държави, които се чувстват застрашени от нарастващия апетит на Русия, са станали на крака и ръкопляскат. “Навлизането в Европа би могло да даде много на иранската енергетика”, отбеляза неотдавна министърът на отбраната на Грузия Иракли Аласания.

Иран ще замени Русия?

Ако искаме да използваме иранския газ като оръжие срещу Русия, във всички случаи първо трябва да преодолеем редица препятствия. Първото са санкциите на Запада в отговор на иранската ядрена програма. Иран и групата “5+1″ (Германия и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН: САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания) продължиха преговорите във Виена на 14 май и на теория трябва постигнат споразумение към 20 юли. Действащото в момента временно споразумение може да бъде удължено с шест месеца.

Освен това противоборстващите течения и религиозно-политическите кланове в Иран трябва да постигнат съгласие по такива чувствителни въпроси като мястото на западните петролни компании (само те имат необходимата технология за производство на втечнен природен газ).

Жестовете са твърде противоречиви. През май властите приеха с разтворени обятия представителите на 600 чуждестранни компании на 19-ия международен салон по петрола и газа в Техеран. Най-отворените членове на ръководството на страната говорят за намерение да се възобнови съвместното производството на въглеводороди. Консерваторите обаче, начело с върховния лидер, периодично охлаждат надеждите на инвеститорите. Аятолах Али Хаменей е уверен в провала на преговорите в Женева и Виена: той не веднъж е пращал “по дяволите” Запада и е заявявал пред иранците, че трябва да ...

Свързани новини: