Евроизбори 2014 – революцията се отлага

Изборите за Европейски парламент през 2014 г. се очакваха като едно ново начало – на реполитизация на европейската интеграция, която твърде дълго беше виждана най-често като един сравнително тромав бюрократичен процес. Именно тази нарастваща бюрократичност на ЕС, която наред с другото се проявява в един безжизнен и неутрален „брюкселиш“ (може да се преведе и като европейски новговор) с неговите implementation, administrative capacity, sustainability, governance, pro-actif. Но на тези избори нищо такова не се случи. Напротив, вместо нов ентусиазъм за европейския проект, Европа изживява една от най-сериозните кризи на подкрепата за един започнал преди повече от 60 години проект.

Малко сухи числа: близо 500 милиона избиратели от 28 страни избират 751 представители в ЕП. Участвали са 43,1% от избирателите, което е почти толкова, колкото и през 2009 г. (43,0%). Но затова пък през 1994 са 56,7% (Европа на 9-те), през 1999 са 49,5% (Европа на 15-те) и през 2004 са 45,5% (Европа на 25-те). Удивително е, че докато Европа се превръща в Европейски съюз (1992), реформира институциите си с Лисабонския договор (2009), разширява се от 9 на 28 страни членки за последните 20 години, успоредно с това участието на европейските избори спада непрекъснато.

Отчетеното нарастване на участието с около 0,1% сега е съмнително да се смята за решителна промяна на тенденцията. Участието в страните от Централна и Източна Европа (най-новите членки) е средно по-ниско от Западна Европа – рекордът сега е поставен от Словакия – 13%.

Съмнително е обаче, че най-ниско е участието в онези страни членки, които най-малко са се възползвали от членството. В крайна сметка, ЕС не е безкрайно богат донор, както някои и у нас си го представят. И когато „престане да дава“, да се разочароваме от него. Това би било поведение на претенциозна метреса, но не смятам, че повечето хора, включително в България, си представят нещата именно така.

Какво се случи в Европа?

Десницата от ЕНП излезе начело (214 места), следвана от ПЕС (189 места), либералите от АЛДЕ (67 места), зелените (52 места), консерваторите (46 места), европейските леви (45 места), суверенистите (38 места). Повечето обаче загубиха места спрямо 2009 г.: най много ЕНП – 61, либералите – 19, консерваторите – 11, социалистите – 6 и зелените – 4. Места печелят партии от крайната левица (+7) и от суверенистите (+7).
Останалите 101, определени като „нови“ и не присъединили се, една разнородна, но значителна група, събира депутатите на крайно десните националисти, като френския Национален фронт, унгарската „Йобик“, австрийската Партия на свободата, британската Партия на независимостта, но също и на други, повече популистко-консервативни, отколкото крайно десни партии.

При подготовката именно на тези избори основното послание беше свързано с това, че сега за първи път ЕП ще избере председателят на ЕК. Досега това беше в ръцете на Съвета – държавите се договаряха кого да подкрепят. Новата ситуация повиши символната тежест на сегашното гласуване – резултатите щяха да се окажат решаващи за такъв важен избор. Но дори това не мобилизира гражданите повече от обичайното. Защото гражданите изглежда разбираха, че промяната не е съществена.

Промяната не е съществена, защото останалите еврокомисари, с които ще работи председателят на ЕК, ще бъдат номинирани от съответните правителства. Така съотношението на партийните сили в ЕП няма да бъде толкова съществено при определянето на общата политика на Комисията. Да не говорим, че резултатите от изборите не дават на нито една европейска партия мнозинство в ЕП (никога и не е имало еднопартийно мнозинство), пък и европейските партии са федеративни структури – алианс на сходни национално организирани партии. Гражданите сякаш усетиха, че въпреки дебатите между потенциалните кандидати, предавани на живо по всички европейски обществени телевизии, изборът на председателя на ...

Свързани новини: