Премълчаваният полски принос в битката в Нормандия

Франс прес

Полските войници изиграха ключова роля в битката за Нормандия и в освобождаването на Европа, но техните подвизи бяха премълчавани до падането на Берлинската стена.

“Никой никога не говори за поляците, но благодарение на тях съюзниците стигнаха толкова бързо в Париж. Те се сражаваха като лъвове”, разказва Леон Готие, един от 117-те французи, дебаркирали на 6 юни 1944 г. в Нормандия като част от командосите на Кифър /отряд от командоси, сформиран от съпротивителното движение Свободна Франция, които са били под командването на капитана на корвета Филип Кифър/.

Историците също потвърждават този факт. Два месеца и половина след десанта, германците са обкръжени от съюзниците във Фалезкия чувал /местността, затворена около Трюн, Аржентан, Вимотриер и Шембоа, близо до Фалез, която се превръща в сцена на последната операция в битката за Нормандия/. Там поляците са на предна линия, уточнява Стефан Жоно, директор на музея в Кудар, в северозападната част на Франция, посветен на Фалезката операция.

На 6 юни Бронислав Коморовски ще стане първият полски президент, който ще посети музея, преди да се присъедини към френския президент Франсоа Оланд за двустранна възпоменателна церемония на полското гробище в Юрвил-Ланганри.

Именно този последен и решителен епизод от битката за Нормандия кара германците за първи път да преминат в отстъпление, припомня Кристоф Прим, историк в мемориалния комплекс в Каен.

Има логика полски войници са били на предна линия в тази битка. Дебаркирали в края на юли и началото на август в Нормандия, те са по-малко изтощени от военните, които са се сражавали там седмици наред, казва Прим.

След сраженията от 7 до 22 август равносметката за полската Първа бронирана дивизия е 2097 души извън строя /446 убити, 1501 ранени и 150 изчезнали/, според данните, докладвани от нейния командир генерал Станислав Мачек.

Съставена от доброволци, които в по-голямата си част са избягали от Полша след двойното германско и съветско нашествие през септември 1939 г., за да се присъединят към временното правителство, съставено в Лондон, Първа бронирана дивизия наброявала 16 000 души, малко над 5000 от които участват в бойните действия.

За сравнение през август 1944 г. 2 милиона души са се сражавали в Нормандия, от които 500 000 германци и 1,5 милиона съюзници. От 6 юни до септември 1944 г. съюзниците са загубили /убити, ранени, военнопленници/ 200 000 души, а германците - между 300 000 и 450 000 души, според Жан Келиен, историк от университета в Каен.

Други поляци също са били на предна линия по фронтовете през Втората световна война, по-специално в Монте Касино, в Италия, през май 1944 г., откривайки пътя към Рим след месеци на сражения.

Като цяло, в края на войната, над 300 000 поляци са били в изгнание в Лондон според посолството.

Лейбъристкото правителство обаче им забранява да участват в парада на победата в Лондон през 1946 г. Студената война все още не е започнала по онова време, а Съветският съюз, който признавал само комунистическото правителство във Варшава, все още е бил щаден от своите съюзници.

После някои от тези поляци са лишени от тяхното гражданство от (комунистическия режим във) Варшава. Сред тях е и Станислав Мачек, който беше реабилитиран в Полша едва през 1989 г., след като е работил като сервитьор и продавач на вестници в Шотландия, преди да почине през 1994 г. на 102 години, според полското посолство в Париж.

Онези, които се връщаха в Полша, бяха измъчвани и хвърляни в затвора. “До 1957 г. те рискуваха да получат смъртно наказание”, уточняват от посолството.

“Въпреки че спират да признават официално полското правителство в изгнание, британците се обръщат към него, за да поискат плащането на сумите, дължими за ...

Свързани новини: